Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 80

— Значи ще ни откажете провизии? — извика той. — Ще оставите мъже на Бивника да гладуват, за да извратите Свещената война спрямо целите си?

Мъже на Бивника. На Зерий му идеше да се изплюе при звука на фразата, а ето, че този надут глупак я изговаряше все едно това е тайното име на самия Бог. Още скучен фанатизъм. Скейос го беше предупредил и за това.

— Казвам само какво изисква истината, лорд палатине. Ако истината служи на моите цели, значи аз служа на целите на истината. — Императорът на Нансур не можа да не се усмихне злостно. — Дали хората ви ще гладуват, или не, зависи от вас, лорд Калмемунис. Вашето…

Нещо топло и лепкаво докосна бузата му. Вцепенен, той плесна лицето си, а после погледна мръсотията по пръстите си. Заля го предчувствие за смърт и дъхът му секна. Какво бе това? Някаква поличба?

Зерий погледна към суетящите се лястовици.

— Генкелти! — изпищя той.

Капитанът на неговата еотическа стража притича до него, носейки аромати на балсам и кожена ризница.

— Избий тези птици! — изсъска Зерий.

— Сега ли, Бог сред смъртни?

Вместо да отговори, той сграбчи аленото наметало на Генкелти, което мъжът носеше според нансурския обичай преметнато отпред над лявото му рамо и закопчано за дясното му бедро. Използва го, за да избърше птичето лайно от бузата и пръстите си.

Една от тези птици го бе осквернила… Какво можеше да значи това? Той рискуваше всичко. Всичко!

— Стрелци! — извика Генкелти към балконите, където се криеха еотическите стрелци. — Избийте лястовиците!

След кратка пауза се чу свистенето на невидима тетива над главите им.

— Измрете! — изрева Зерий. — Неблагодарни предатели!

Въпреки гнева си, той се ухили при вида на Калмемунис и свитата му, които се разбягаха, за да избегнат падащите стрели. По целия под на имперската зала за аудиенции се чуваше дрънчене. Повечето стрели пропуснаха целите си, но няколко паднаха на земята като кленови семена, понесли борещи се сенки. Скоро коридорът се изпълни с поразени лястовици, някои от които се мятаха като уловени риби, но повечето безжизнени.

Стрелците приключиха. Тишината се нарушаваше само от пляскащи криле.

Една пронизана лястовичка бе паднала на стъпалата по средата между императора и палатина на Канампурея. Следвайки внезапно хрумване, Зерий се надигна от трона си и слезе надолу. Наведе се и грабна стрелата с гърчещото се послание, нанизано на нея. Огледа птицата за момент, следеше я как се свива в конвулсии. Ти ли беше, малка моя? Кой го направи? Кой?

Една проста птица никога не би посмяла да обиди император.

Той погледна към Калмемунис и му хрумна нещо друго, доста по-мрачно. Задържал стрелата и лястовицата пред себе си, той се приближи към поразения палатин.

— Вземете това — каза Зерий спокойно, — като знак за уважението ми.

Размениха си още думи на взаимен гняв, а после Калмемунис, Зинемус и техният ескорт напуснаха разярени имперската зала за аудиенции, оставяйки Зерий сам с бумтящото си сърце.