Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 77

— Добре. Как върви войната, чичо?

Зерий едва не подскочи на трона си. Някой ахна.

— Той не цели обида, Бог сред смъртни — бързо промърмори Скейос в ухото му. — Конрийските благородници често наричат по-високопоставените от тях „чичо“. Такъв е обичаят им.

Да, помисли Зерий, но защо споменава войната? Предизвиква ли ме?

— За коя война говорите? Свещената война ли?

Калмемунис погледна с присвит поглед стената от силуети над себе си.

— Казаха ми, че вашият племенник, Икурей Конфас, се движи срещу скилвендите на север.

— О. Това не е война. Просто наказателна експедиция. Всъщност най-обикновен набег, ако се сравни с великата война, която ни предстои. Скилвендите са нищо. Тревожат ме единствено фанимите от Киан. Все пак именно те, а не скилвендите, сквернят свещения Шимех.

Можеха ли да чуят празнината в стомаха му?

Калмемунис се намръщи.

— Но на мен ми казаха, че скилвендите са силен народ, че никога не са били побеждавани на бойното поле.

— Подвели са ви… И така, кажете ми, лорд палатине, надявам се, че пътуването ви от Конрия е минало без инциденти?

— Не и такива, за които да си струва да се говори. Момас ни благослови със спокойни морета.

— По неговата милост пътуваме… Кажете ми, имахте ли възможност да разговаряте с Прояс, преди да напуснете Айокнисус?

Почти успя да чуе как Скейос застина до него. Преди няма и три часа, първият съветник го беше информирал за враждата на Калмемунис с неговия високопоставен роднина. Според източниците им на информация в Конрия, Прояс бе наредил Калмемунис да бъде набит за неблагочестие в битката край Паремти предишната година.

— Прояс?

Зерий се усмихна.

— Да. Вашият братовчед. Престолонаследникът.

Лицето с малка уста потъмня.

— Не. Не сме разговаряли.

— Но аз си мислех, че Майтанет му е възложил да поведе цяла Конрия в Свещената война.

— Подвели са ви.

Зерий потисна смеха си. Осъзна, че мъжът пред него е глупак. Често се чудеше дали това не е истинската функция на джнана: бързото отсяване на пшеницата от плявата. Сега той знаеше, че палатинът на Канампурея е плява.

— Не — каза Зерий. — Не мисля.

Неколцина членове от свитата на Калмемунис се намръщиха при тези думи — набитият офицер отдясно дори отвори уста за протест, — но сдържаха езиците си. Зерий предположи, че не биха и посмели да предположат, че палатинът им всъщност е пропуснал нещо.

— Двамата с Прояс не сме… — Калмемунис се спря, сякаш бе осъзнал насред изречението, че е казал твърде много. Малката уста се отвори в объркване.

О, този е произведение на изкуството! Глупак сред глупаците.

Зерий махна с ръка, за да отхвърли темата и видя как сянката й прелетя над хората на палатина. Слънцето бе топло по пръстите му.