Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 78

— Достатъчно за Прояс.

— Наистина — сопна се Калмемунис.

Зерий не се съмняваше, че по-късно Скейос ще намери някакъв сервилен начин да го укори за споменаването на Прояс. Фактът, че палатинът го е обидил пръв, нямаше да има никакво значение. Съветникът бе убеден, че задачата им тук е да съблазняват, а не да атакуват. Зерий усещаше, че старият неблагодарник става по-зле и от майка му. Но нямаше значение. Той беше императорът.

— Провизиите… — прошепна Скейос.

— Разбира се, вие и хората ви ще получите провизии — продължи Зерий. — И за да сме сигурни, че местните удобства съответстват на ранга ви, съм наредил да ви се осигури една вила наблизо. — Той се обърна към първия съветник. — Скейос, ще покажеш ли, моля те, нашия договор на палатина?

Скейос щракна с пръсти и един огромен евнух се дотътри иззад завесата вдясно от подиума, понесъл бронзов статив. Последва го втори, в чиито отпуснати ръце бе положен като свещена реликва дълъг пергаментов свитък. Калмемунис отстъпи удивен от стъпалата, когато първият евнух постави статива пред него. Вторият за миг се замота със свитъка — невнимание, което нямаше да остане ненаказано, — а после го разгъна гладко по извития бронз. И двамата се отдръпнаха на дискретно разстояние.

Конрийският палатин примижа въпросително към Зерий, а после се наведе, за да прочете тежкия документ.

Изминаха няколко секунди. Накрая императорът попита:

— Четете ли шеик?

Калмемунис го изгледа ядно.

Трябва да внимавам повече, осъзна Зерий. Малко неща бяха по-трудно предвидими от хора, които са едновременно глупави и обидчиви.

— Чета шеик. Но не разбирам.

— Това не е приемливо — каза Зерий и се приведе напред на трона си. — Вие сте първият човек с истински ранг, който се присъединява към Свещената война, лорд Калмемунис. Жизненоважно е да се разбираме напълно ясно, не мислите ли?

— Определено — отвърна палатинът със сковано изражение и тон, като на човек, който се опитва да запази достойнство в състояние на пълно объркване.

Зерий се усмихна.

— Добре. Нансурската империя, както добре знаете, воюва срещу фанимите, откак първите киански племена са дошли с вой от пустините. Поколения наред ние се бием с тях на юг, така както се бием със скилвендите на север, и губим провинция след провинция пред фанатичния им устрем. Еумарна, Зераш, дори Шигек — загуби, платени с жертвата на хиляда хиляди нансурски синове. Всичко това, което сега е Киан, някога е принадлежало на моите имперски предшественици, палатине. И тъй като това, което съм аз сега, Икурей Зерий III, е просто лицето на един божествен император, всичко, което днес се нарича Киан, някога е принадлежало на мен.

Зерий спря за момент, развълнуван от собствените си думи и от резонанса на гласа си в простора от полиран мрамор. Как можеха да отрекат ораторското му въздействие?

— Договорът пред вас, лорд Калмемунис, просто ви обвързва, както е редно да бъдат обвързани всички хора, към истината. А истината — която не подлежи на отрицание — е, че всички протекторати на Киан са всъщност провинции на Нансурската империя. Като се подпишете в този договор, вие се заклевате да поправите една древна злина. Заклевате се да върнете всички земи, освободени от Свещената война, на техния законен собственик.