Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 75

Онова, което мъжете на Бивника така и не разбраха, беше, че Нансур и кианците са стари врагове. Когато два цивилизовани народа водят война векове наред, насред великата им вражда се появяват какви ли не общи интереси. Наследствените противници споделят много: взаимно уважение, обща история, триумф в равенството и множество безмълвни споразумения. Мъжете на Бивника бяха натрапници — нагъл прилив, който заплашваше да отмие добре поддържаните канали на много по-стара вражда.

Друсас Акамиан, „Компендиум на Първата свещена война“

Ранното лято на 4110 година на Бивника

Изградена, за да улавя залязващото слънце, имперската зала за аудиенции нямаше стени зад издигнатия подиум на императора. Слънчевата светлина се изливаше в сводестото пространство, блестеше сред мраморните колони и къпеше гоблените, които висяха между тях. Бризът носеше дима от кадилниците, наредени около подиума, смесвайки миризмата на ароматни масла с тези на небето и морето.

— Някакви новини от моя племенник? — обърна се Икурей Зерий III към своя първи съветник Скейос. — Знае ли се нещо за Конфас?

— Не, Бог сред смъртни — отвърна старецът. — Но всичко е наред. Сигурен съм.

Зерий облиза устни, докато се стараеше да изглежда спокоен.

— Можеш да продължиш, Скейос.

Разпервайки копринената си роба, възрастният съветник се обърна към другите служители, събрани около подиума. Откак се помнеше, Зерий винаги бе заобиколен от войници, посланици, роби, шпиони и астролози… Откак се помнеше, той бе центърът на това разбунено стадо, гвоздеят, от който висеше дрипавата мантия на империята. Сега внезапно си даде сметка, че никога не е поглеждал някого от тях в очите — нито веднъж. Да срещнеш погледа на императора бе забранено за всеки без имперска кръв. Мисълта го ужаси. С изключение на Скейос, не познавам никого от тези хора. Първият съветник се обърна към тях:

— Тази аудиенция ще е различна от всички, на които сте присъствали досега. Както знаете, първият велик лорд на инритите пристигна. Ние сме порталът, през който той и равните му трябва да минат, за да се включат в Свещената война. Не можем нито да препречим пътя им, нито да им искаме данък, но можем да им повлияем, да ги накараме да видят, че интересите ни съвпадат с онова, което е редно и праведно. Докато аудиенцията продължава, пазете тишина. Не си шушукайте. Не мърдайте. Придайте си строг, но състрадателен вид. Ако глупакът подпише договора, едва и само тогава ще изоставим протокола. Можете да се смесвате със свитата му, да споделите каквито храна и напитки ви предложат робите. Но пестете думите си. Не разкривайте нищо. Нищо. Може и да си мислите, че стоите извън кръга на тези събития, но грешите. Вие сте кръгът. Не си правете илюзии, приятели мои, самата империя е заложена на карта.

Първият съветник погледна към Зерий, който кимна.

— Времето настъпи — извика Скейос, посочвайки далечната стена на имперската зала за аудиенции.

Великите каменни врати — киранейски реликви, извадени от руините на Метсонк — се разтвориха тържествено.