Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 263
Р. Скот Бакър
Поколеба се.
— Акамиан ли беше? — попита след малко.
На Езменет й се струваше, че никога не е мразела нечие лице повече. Усети плюнката да се струпва между устните и зъбите й.
—
Сарсел сведе ръка и я пусна. За миг изглеждаше прекършен.
— Прости ми, Езми — каза той провлачено.
Той я прегърна отчаяно. В началото тя остана скована, но когато мъжът започна да хлипа, нещо в нея се счупи. Езменет се предаде и се отпусна в ръцете му, вдиша дълбоко миризмата му — на смирна, пот и кожа. Как можеше този мъж, толкова суров, по-самоуверен от всеки друг, когото беше познавала, да плаче заради някой като нея? Предателка. Развратница. Как можеше той…
— Зная, че го обичаш — чу го да шепне. — Зная…
Ала Езменет не беше толкова сигурна.
* * *
Магьосникът се приближи към Прояс в указания час на едно хълмче, издигащо се над обширния и мизерен простор на Свещената война. На изток, свито между издигнатите надалеч една от друга стени и кули на Момемн, слънцето димеше като огромен издигащ се въглен.
Принцът затвори очи, наслаждавайки се на слабата утринна топлина.
Обърна се към Акамиан.
— Невероятно, нали?
— Кое? Свещената война? Или този призив?
Прояс се почувства смъмрен от тона му и подразнен от липсата на уважение. Часове по-рано откри, че има нужда от Акамиан, докато се въртеше неспокойно на походното си легло. В началото гордостта не му позволяваше: думите му от предната седмица бяха толкова крайни, колкото изобщо беше възможно…
— Ами Свещената война, естествено — отвърна той безгрижно. — Писарите ми казват, че повече от…
— Имам армия от слухове за преследване, Прояс — каза схоластикът. — Така че нека оставим учтивостта на джнан настрана. Просто ми кажи какво искаш.
Обикновено Акамиан беше груб сутрин. Ефект от Сънищата, смяташе принцът. Ала в тона му имаше и нещо повече, нещо близко до омраза.
— Мога да разбера горчивината ти, Ака, но ти
Акамиан го изгледа преценяващо.
— Защо, Проша? — попита той, използвайки умалителната форма на името му, както когато бе негов ученик. — Защо правиш това?
Какво можеше да му каже, което вече да не знае или да може да понесе да чуе?
— Не си в позиция да ме разпитваш, схоластико.
— Всички мъже, дори принцовете, трябва да отговарят пред здравия разум. Една нощ ме прогонваш завинаги, а после, едва седмица по-късно, ме призоваваш и аз не трябва да питам?
— Не съм призовал