Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 265
Р. Скот Бакър
Прояс се усмихна.
— Очаквам Ирисас всеки момент. Пратеникът му смяташе, че се движи на не повече от няколко часа пред отряда на майордома. Пратих Зинемус да ги доведе.
Схоластикът погледна към зората встрани от тях — огромна алена дъга около златен ирис.
— Пътувал е през нощта?
— Когато са открили мъжа и спътниците му, те са били преследвани от кидрухилите на императора. Очевидно Ирисас е намерил за благоразумно да се върне възможно най-бързо. Изглежда този скилвенди е изказал някои доста провокативни твърдения.
Акамиан протегна ръка, сякаш да се предпази от излишните детайли.
— Спътници?
— Мъж и жена. Не зная нищо повече, освен, че никой от тях не е скилвенди, а мъжът твърди, че е принц.
— И какви точно твърдения е изказал равнинецът?
Прояс спря, за да преглътне треперенето и да укрепи гласа си.
— Твърди, че познава фанимските методи на водене на война. Твърди, че ги е побеждавал на бойното поле. И предлага мъдростта си на Свещената война.
* * *
Най-накрая Акамиан разбра. Напрежението. Нетърпението към собствените му тревоги. Прояс бе видял онова, което играчите на бенджука наричаха
— Значи той твърди, че е твоят кут’ма — каза магьосникът.
— Възможно ли е да говори истината, Ака? Скилвендите воювали ли са с фанимите?
— Южните племена най-често нападат Гедеа и Шигек. Когато бях настанен в Шимех, там имаше…
— Бил си в
Акамиан се намръщи. Като повечето учители, той мразеше прекъсванията.
— Бил съм на много места, Прояс.
Заради Консулта. Когато не знаеш къде да търсиш, търсиш навсякъде.
— Извинявам се, Ака. Просто… — Гласът на Прояс заглъхна, сякаш бе твърде объркан.
Схоластикът знаеше, че той е превърнал Шимех в билото на свещена планина, местоназначение, за чието достигане бяха нужни воюващи хиляди. Идеята, че един богохулник може просто да слезе от лодка…
— По онова време — продължи Акамиан, — се говореше много за скилвендите. Кишауримите пратиха двадесет от редиците си до Шигек, за да се присъединят към наказателна експедиция, която падиражахът подготвяше да прати в степта. Нито армията му, нито кишауримите бяха видени повече.
— Скилвендите са ги избили.
Акамиан кимна.
— Така че да, напълно е възможно този твой скилвенди да е воювал с фанимите и да ги е побеждавал. Възможно е дори да има мъдрост, която да сподели. Но защо би я споделил с нас? С инрити? Това е въпросът.
— Толкова дълбока ли е омразата им?
Акамиан видя за миг виещи скилвендски копиеносци, спускащи се в огъня и мълниите на гласа на Сесуата. Образ от Сънищата.
Той примигна.
— Свещеникът мрази ли бика, чието гърло прерязва? Не. Помни, за скилвендите целият свят е олтар за жертвоприношения, а ние сме просто ритуалните жертви. Недостойни сме за презрението им, което прави всичко това толкова невероятно.
