Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 218

Не си направи труда да повиши глас срещу рева на бурята: знаеше, че мъжът го чува.

— Как е станало това?

Наюр претегли тези думи внимателно, все едно ги опитваше за отрова. Реши да пести това, което ще каже или няма да каже на дуниайна за Трите морета. Кой знаеше какви оръжия може да изработи от информацията?

— Фанимите — отвърна предпазливо — са си поставили за цел да унищожат Бивника в Сумна. От много години воюват с империята. Шимех е просто едно от множеството им завоевания.

— Добре ли познаваш тези фаними?

— Достатъчно добре. Преди осем години аз поведох утемотите срещу тях при Зиркирта, далеч на юг оттук.

Дуниайнът кимна.

— Жените ти ми казаха, че никой не може да те надвие на бойното поле.

Аниси? Ти ли му каза това? Той я виждаше как го предава по безброй начини, докато си мисли, че говори в негов интерес. Наюр извърна лице и загледа изплуващите от сивотата треви. Знаеше, че подобни коментари са предвидени единствено като игра със суетата му. Вече не отговаряше на нищо дори бегло лично.

Келхус се върна към по-ранния си въпрос:

— Каза, че фанимите искат да унищожат Бивника. Какво е Бивникът?

Въпросът шокира Наюр. Дори най-невежите му братовчеди знаеха за Бивника. Може би дуниайнът просто сравняваше отговорите му с нечии други.

— Първото свето писание на човеците — каза той на дъжда. — Имало е време, преди раждането на Локунг, когато дори народът е бил обвързан с Бивника.

— Вашият Бог е бил роден?

— Да. Много отдавна. Именно Той е опустошил северните земи и ги е дарил на сранките.

Наюр вдигна глава и за момент се наслади на студената вода по челото и лицето си. Беше сладка на устните му. Усещаше, че дуниайнът го гледа и анализира профила му. Какво виждаш?

— Ами фанимите? — попита Келхус.

— Какво за тях?

— Те ще ни попречат ли да минем през земята им?

Наюр удържа порива да погледне към другия. Дали умишлено, или несъзнателно, Келхус бе засегнал въпрос, който го тревожеше, откак бе решил да поеме на това пътешествие. Онзи ден — сега му се струваше толкова отдавна — докато се криеше сред мъртвите при Киют, Наюр чу Икурей Конфас да говори за инритска Свещена война. Но Свещена война срещу кого? Школите или фанимите?

Той бе избирал пътя им внимателно. Възнамеряваше да прекоси планините Хетанта и да влезе в империята, въпреки че един самотен скилвенди не можеше да очаква да оживее дълго сред нансурите. Щеше да е по-добре изцяло да избегнат Нансуриума, да пътуват на юг до устието на река Семпис, която после можеха да последват директно към Шигек, най-северния доминион на Киан. Оттам щяха просто да следват традиционните пътища за поклонение към Шимех. Мълвеше се, че фанимите са изненадващо толерантни към пилигрими. Ала ако инритите наистина готвеха Свещена война срещу Киан, този маршрут би се оказал катастрофален. Особено за Келхус, с неговата светла коса и бледа кожа…

Не. Той трябваше някак си да научи повече за тази Свещена война, преди да поеме право на юг, а колкото по-близо се движеха до империята, толкова по-голяма ставаше вероятността да се натъкнат на някаква информация. Ако инритите не готвеха атака срещу фанимите, двамата с Келхус можеха да минат по границата на империята и да достигнат кианските земи без стълкновения. Ако обаче Трите морета насочеха Свещената война срещу Киан, това ги принуждаваше да пресекат Нансуриума — перспектива, която ужасяваше Наюр.