Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 217
Р. Скот Бакър
И така, кои бяха героите и злодеите на Свещената война? Вече се пеят песни в отговор на този въпрос. Не е нужно да казвам, че Свещената война доказа по особено кървав начин старата поговорка на Айенсис: „Въпреки че всички хора са еднакво крехки пред света, разликите между тях са ужасяващи.“
Друсас Акамиан, „Компендиум на Първата свещена война“
Пролетта на 4111 година на Бивника, централна степ Джиюнати
Наюр никога досега не бе преживявал подобно изпитание.
Пътуваха на югоизток, като цяло незабелязани и необезпокоявани. Преди катастрофата при Киют, Наюр и другите утемоти не можеха да пътуват повече от ден, без да срещнат отряди мунуяти, акунихори или други скилвендски племена. Сега най-често минаваха три или четири дни, преди някой да ги спре. Прекосяваха земите на някои племена без никакво предизвикателство.
В началото Наюр се ужасяваше от гледката на галопиращи конници. Обичаят защитаваше всеки скилвенди, тръгнал на поклонение към империята, и в по-добри дни подобни срещи бяха случай за клюки, обмяна на информация и семейни срещи. Време да се приберат ножовете. Ала за самотен скилвендски воин да пътува с роба си беше нетипично, а дните не бяха от по-добрите. Наюр знаеше, че в отчаяни времена хората не пестяха нищо толкова скъпернически, колкото търпимостта си. Ставаха по-стриктни в интерпретацията на обичаите си и прощаваха по-малко необичайни неща.
Ала повечето отряди, които срещаха, се състояха най-вече от момчета с момичешки лица и тънки крайници. Ако гледката на белязаните ръце на Наюр не ги впечатлеше и не ги накараше да му отдадат заекваща почит, те просто позьорстваха като всички младежи, намирайки гордост в това да повтарят думите и маниера на мъртвите си бащи. Кимаха мъдро при обясненията на Наюр и се мръщеха на онези, които задаваха детински въпроси. Малцина бяха виждали империята, така че за тях тя беше място на чудеса. Всички, в някакъв момент, го молеха да отмъсти за мъртвите им роднини.
Скоро Наюр откри, че копнее за тези срещи — за бягството, което му предлагаха.
Степта се ширеше пред него и Келхус, безлична в по-голямата си част. Безразлични към празнотата пред тях, по пасищата растяха по-гъсти и зелени треви. Лилави цветчета, не по-големи от нокътя на Наюр, се люшкаха на вятъра, решещ тревите в стремителни вълни, които изчезваха в далечината. Омразата му бе притъпена от скуката и той гледаше сенките на облаците да плават тежко към хоризонта. И макар и да знаеше, че яздят през сърцето на степта Джиюнати, му се струваше, че това е чужда земя.
На деветия ден се събудиха под надвиснало небе. Започна да вали.
В степта дъждът изглеждаше безкраен. Сивота поглъщаше всички разстояния, докато не започна да им се струва, че пътуват в празнота. Севернякът се обърна към него с очи, скрити под веждите му. Влажната коса се бе вплела в брадата му и така обрамчваше изцяло лицето му.
— Разкажи ми — каза Келхус — за Шимех.
Разпитваше, вечно разпитваше.
— Той е свещен за инритите — отвърна Наюр, докато държеше главата си приведена под дъжда, — но го владеят фанимите.
