Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 216
Р. Скот Бакър
— Отново вихърът! — извика необяснимо мъжът.
— Всичко това! — продължи да вие той. — Всяка дума е камшик!
Келхус виждаше само убийство и хаос в лицето му. Блестящо отмъщение в очите му.
* * *
Тази нощ те събраха малко суха трева и я сплетоха на снопове. След като натрупаха малка купчина, Наюр ги подпали. Седяха до малкия огън и дъвчеха храна от провизиите си мълчаливо.
— Как мислиш, защо те е призовал Моенгхус? — попита Наюр, внезапно стреснат от странността на това да изговори името.
Дуниайнът предъвка, а погледът му бе изгубен в златните гънки на огъня.
— Не зная.
— Все нещо трябва да знаеш. Той ти е пратил сънища.
Блестящи на огнената светлина, непреклонните сини очи търсеха нещо в неговите.
— Сънищата бяха само образи — каза Келхус. — Образи на Шимех. И на свирепо съревнование между народи. Сънища за история — именно онова, което е най-голяма анатема за дуниайните.
Мъжът постоянно го правеше, разбра Наюр, постоянно засяваше в отговорите си коментари, които изискваха нов отговор или въпрос. Историята била анатема за дуниайните? Но именно това беше целта на Келхус: да отблъсне движенията на душата на Наюр настрана от по-важните въпроси. Такова незабележимо и ненормално майсторство!
— И все пак той те е призовал — притисна го той. — Кой призовава друг, без да даде причини?
— Баща ми се нуждае от мен. Зная само това.
— Нуждае се от теб? За какво?
— Баща ми води война, равнинецо. Кой родител пропуска да призове сина си по време на война?
— Такъв, който смята сина си за един от враговете му.
Той погледна норсирая през огъня и по някакъв начин разбра, че мъжът е видял това откритие в него. Как можеше да надвие в подобна война? Как можеше да надмогне някой, който подушваше мислите му в тънките нюанси на изражението му?
— Война с кого? — попита Наюр.
— Не зная — отвърна Келхус и за момент изглеждаше почти самотен, като човек, който е заложил всичко в сянката на катастрофа.
С блестящото си острие той отряза още едно парче
Тринайсета глава
Джиюнати
Дори коравосърдечните избягват горещината на отчаяните. Защото огънят на слабия разцепва и най-силния камък.