Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 166

Усмихна му се, когато той закрачи към нея. Може би той…

— Ти курва ли си? — попита я смело.

Езменет го зяпна шокирана и вбесена.

— Такава е! Такава е! — извика друго момче. — От Сумна! Затова си крие ръката!

Дойдоха й наум няколко войнишки ругатни.

— Защо не идеш да си играеш с коминчето си? — сопна се тя. — Скапан малък пикльо.

Момчето се ухили и Езменет незабавно осъзна, че той е един от онези: мъже, за които лаят на кучето има по-висока стойност от думите на жена.

— Дай да ти видя ръката. — Нещо в тона му я разтревожи.

— Нямаш ли конюшни за чистене?

Роб, подсказваше подигравателният й тон. Спокойната жестокост на погледа му се вкорави и се превърна в нещо друго. Когато той понечи да сграбчи дланта й, тя го зашлеви по бузата. Той се запрепъва назад, шокиран.

Когато успя да се изправи, момчето тропна с крак.

— Тя е курва — каза на сподвижниците си с мрачен тон, сякаш неприятните истини означаваха и неприятни последици. В ръцете му се появи мръсен камък, който той завъртя между пръстите си. — Богохулна курва.

Последва нервна пауза. Четиримата се поколебаха. Стояха на някакъв праг и го осъзнаваха, макар да не разбираха значимостта му. Вместо да ги подтикне с думи, красавецът хвърли камъка си.

Езменет приклекна и го избегна. Ала вече и другите се навеждаха и събираха собствени снаряди.

Започнаха да я целят. Тя изруга и вдигна ръце. Дебелата вълна на наметалото й я предпази от реални поражения.

— Копелета! — извика насреща им.

Те се сепнаха, едновременно стреснати и развеселени от свирепостта й. Едно от тях — дебелото — се разкикоти, когато Езменет също се наведе, за да вземе няколко камъка. Тя уцели първо него, точно под лявата вежда. Кожата се сцепи, той падна на колене и нададе вой. Другите просто я зяпнаха, вцепенени. Беше пролята кръв.

Езменет вдигна друг камък в дясната си ръка, надявайки се те да приклекнат и да се разбягат. Като дете, преди тялото й да я насочи към друго препитание, беше работила в пристанището, печелейки хляба си или медници като хвърляше камъни по грабливите чайки. И беше много добра.

Но високият удари пръв, хвърляйки пръст в лицето й. Повечето от нея пропусна целта си — глупакът мяташе така, все едно ръката му е въжена, — но малко мръсотия я заслепи за миг. Тя яростно разтърка очите си. Тогава жесток удар в ухото я накара да залитне. Друг камък одра пръстите й… Какво ставаше?

— Достатъчно! Достатъчно! — изтътна дрезгав глас. — Какво си мислите, че вършите, момчета?

Дебелакът още квичеше. Езменет примигна, за да прогони болката, и видя стар мъж, облечен в зацапани шриалски одежди, застанал сред момчетата и размахал юмрук, който приличаше на края на бедрена кост.