Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 166
Р. Скот Бакър
Усмихна му се, когато той закрачи към нея.
— Ти
Езменет го зяпна шокирана и вбесена.
— Такава е! Такава е! — извика друго момче. — От Сумна! Затова си крие ръката!
Дойдоха й наум няколко войнишки ругатни.
— Защо не идеш да си играеш с коминчето си? — сопна се тя. — Скапан малък пикльо.
Момчето се ухили и Езменет незабавно осъзна, че той е един от
— Дай да ти видя ръката. — Нещо в тона му я разтревожи.
— Нямаш ли конюшни за чистене?
Когато успя да се изправи, момчето тропна с крак.
— Тя е курва — каза на сподвижниците си с мрачен тон, сякаш неприятните истини означаваха и неприятни последици. В ръцете му се появи мръсен камък, който той завъртя между пръстите си. — Богохулна курва.
Последва нервна пауза. Четиримата се поколебаха. Стояха на някакъв праг и го осъзнаваха, макар да не разбираха значимостта му. Вместо да ги подтикне с думи, красавецът хвърли камъка си.
Езменет приклекна и го избегна. Ала вече и другите се навеждаха и събираха собствени снаряди.
Започнаха да я целят. Тя изруга и вдигна ръце. Дебелата вълна на наметалото й я предпази от реални поражения.
— Копелета! — извика насреща им.
Те се сепнаха, едновременно стреснати и развеселени от свирепостта й. Едно от тях — дебелото — се разкикоти, когато Езменет също се наведе, за да вземе няколко камъка. Тя уцели първо него, точно под лявата вежда. Кожата се сцепи, той падна на колене и нададе вой. Другите просто я зяпнаха, вцепенени. Беше пролята кръв.
Езменет вдигна друг камък в дясната си ръка, надявайки се те да приклекнат и да се разбягат. Като дете, преди тялото й да я насочи към друго препитание, беше работила в пристанището, печелейки хляба си или медници като хвърляше камъни по грабливите чайки. И беше много добра.
Но високият удари пръв, хвърляйки пръст в лицето й. Повечето от нея пропусна целта си — глупакът мяташе така, все едно ръката му е въжена, — но малко мръсотия я заслепи за миг. Тя яростно разтърка очите си. Тогава жесток удар в ухото я накара да залитне. Друг камък одра пръстите й… Какво ставаше?
— Достатъчно! Достатъчно! — изтътна дрезгав глас. — Какво си мислите, че вършите, момчета?
Дебелакът още квичеше. Езменет примигна, за да прогони болката, и видя стар мъж, облечен в зацапани шриалски одежди, застанал сред момчетата и размахал юмрук, който приличаше на края на бедрена кост.