Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 167

— Замеряме я с камъни! — извика полукрасивият подстрекател. — Тя е курва!

Другите го подкрепиха разпалено.

Старият свещеник се намръщи за момент, а после се обърна към нея. Сега Езменет го видя ясно — червеникави петна и грозно изгърбване на човек, свикнал да крещи в лицата на хората. Устните му бяха лилави от студа.

— Истина ли е това?

Той сграбчи ръката й в своята, която бе изненадващо силна, и огледа татуировката. После се вгледа в лицето й.

— Жрица ли си? — излая свещеникът. — Слугиня на Гиера?

Тя виждаше, че той знае отговора, че пита само заради някаква перверзна нужда да унижава и назидава. Загледана в глупавите му очи, Езменет внезапно осъзна в каква опасност се намира.

Мили Седжен…

— Д-да — заекна тя.

— Лъжкиня! Това е белег на курва — извика той, извивайки ръката й към лицето, сякаш се опитваше да набута храна в устата й. — КУРВЕНСКИ белег!

— Аз вече не съм курва — възпротиви се тя.

— Лъжкиня! Лъжкиня!

Внезапно я изпълни хлад. Тя му се усмихна фалшиво и издърпа рязко ръката си от неговата. Разлютеният стар глупак се препъна назад. Тя огледа за кратко струпалата се тълпа, после хвърли убийствен поглед на момчетата и се обърна към пътя.

— Не ми обръщай гръб! — изрева старият свещеник. — Не ми обръщай гръб!

Тя продължи да върви с цялото достойнство, на което бе способна в момента.

— И да не търпиш никоя курва да живее — зарецитира мъжът, — че тя утробата си превръща в помийна яма!

Езменет се спря.

— И да не търпиш никоя курва да диша — продължи свещеникът със злобно веселие, — че тя гаври се със семето на праведните! Убий я с камъни, за да не се изкуши ръката ти…

Езменет се завъртя рязко.

— Достатъчно! — изкрещя.

Вцепенена тишина.

— Аз съм прокълната! — извика тя. — Не виждате ли? Аз вече съм мъртва! Не ви ли стига това?

Твърде много очи я гледаха. Езменет се извърна и продължи да куцука към Карианския път.

— Курва! — изкрещя някой.

Нещо се удари в темето й. Тя падна на колене. Още един камък отскочи от рамото й. Езменет вдигна ръце, за да се предпази, с мъка се изправи и се опита бързо да продължи напред. Ала сега младежите се бяха струпали около нея и я замеряха с малки речни камъчета. После видя с периферното си зрение как високият вдига нещо голямо колкото дланта му. Стисна челюсти. Ударът накара зъбите й да изтракат, а тя самата залитна и падна на земята. Претърколи се в студената кал, надигна се на четири крака и вдигна едно коляно над пръстта. Малък камък я ужили по бузата и в лявото й око се появиха сълзи, но тя отново се изправи, движейки се колкото можеше по-бързо.

През цялото време всичко бе изглеждало кошмарно реално. Трябваше да се махне с възможно най-голяма скорост. Камъните бяха просто пориви на дъжда и вятъра, безлични препятствия.

Сега обаче Езменет хлипаше неконтролируемо.

— Спрете! — изкрещя тя. — Оставете ме на мира!

— Курва! — изрева свещеникът.

Около нея вече се бе струпала много по-голяма тълпа, която крещеше хули и се навеждаше да събира кал от земята пред краката си.

Вцепеняващ удар близо до гръбнака й. Раменете й се извиха назад. Ръката й се пресегна несъзнателно напред. Взрив в лявото й слепоочие. После пак пръст. Изплю кал.