Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 156
Р. Скот Бакър
Една нощ той й го каза в прав текст с надеждата да я накара да млъкне поне за малко. Езменет се сепна, но когато заговори, в гласа й имаше умора, която многократно надвишаваше неговата, а в гласа й звучаха нотки на човек, когото раната, нанесена от дребнавостта на друг, е принудила да говори искрено:
— Това е само игра, която играя, Акамиан… В игрите има истина.
Той остана да лежи в мрака, погълнат от вътрешен смут, с чувството, че ако можеше да разплете болката си по нейния начин, щеше да се разпадне на прах.
Защо тя не можеше… да бъде такава, каквато той я искаше? Защо не можеше да спре да ляга с други мъже? Той нямаше ли достатъчно злато за нея?
— Не и ти, Друсас Акамиан — извика веднъж тя, когато той й предложи пари. — С теб няма да си играя на курва!
Думи, които едновременно го бяха изпълнили с възторг и го бяха опустошили.
Веднъж, когато се върна в жилището й и не я видя седнала на прозореца си, той рискува да се качи до вратата й, тласкан от някакво срамно любопитство.
Той постави изтръпнали пръсти на вратата. Там, от другата страна… Тя бе там, неговата Езми, с крака, обвити около друг мъж, с гърди, блестящи от неговата пот. Спомняше си как потръпна, когато тя достигна оргазма си, и как си помисли:
Ала той не притежаваше нищо от нея. Може би за пръв път наистина осъзна това. И все пак в главата му се въртеше само едно:
Акамиан чу как мъжът се отдръпна с пълзене от нея.
— Ммммм — изстена Езменет. — Ах, Калустрас, невъобразимо надарен си за стар войник. Какво бих правила без този твой дебел чеп, мм?
Отвърна й нисък мъжки глас:
— Сигурен съм, че имаш достатъчно, за да храниш обилно пичката си, мила.
— Само трохи. Ти си моят банкет.
— Кажи ми, Езми, кой беше онзи мъж тук последния път, когато дойдох? Друга троха?
Акамиан положи влажна буза върху вратата. Студена задъхана болка.
Тя се засмя.
— Някой е бил тук, когато си
Той почти чу как мъжът се усмихва и клати глава.
— Глупава курва — каза той. — Сериозен съм. Така ме изгледа, докато излизаше през вратата… Почти очаквах да ми направи засада по обратния път към казармата.
— Ще си поговоря с него. Понякога е… ревнив.
— Ревнив от курва?
— Калустрас, тази твоя кесия е толкова пълна… Сигурен ли си, че не искаш да похарчиш още?
— Боя се, че похарчих всичко в друго отношение… Но може би ако поразклатиш кесията ми, ще изпадне нещо.
Момент на бездиханна тишина. Тихи пляскащи звуци.