Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 158

Чукът на Майтанет и следващото местоназначение на Акамиан. Под тях, близо до края на листа:

ШИМЕХ

Целта на Свещената война на Майтанет. Възможно ли беше да е толкова просто? Да се освободи градът на Късния пророк от тиранията на фанимите? Целите, обявени от хитри мъже, рядко разкриваха истинските им мотиви. Той начерта линия от „Шимех“ надясно и написа:

КИШАУРИМИТЕ

Неволни жертви на Свещената война? Или по някакъв начин съучастници?

Акамиан начерта друга линия от тази към „Свещена война“ в центъра, спирайки преди това, за да напише:

АЛЕНИТЕ КУЛИ

Поне мотивът на школата бе ясен: унищожението на кишауримите. Ала както бе изтъкнала Езменет, откъде знаеше Майтанет за тайната им война срещу фанимските магьосници-жреци?

Той се загледа замислено в написаното за момент, докато гледаше как мастилото се сляга, докато изсъхва. За да има баланс, добави:

ИМПЕРАТОРА

до „Свещена война“. В Сумна самият въздух трептеше от слухове за опита на императора да компрометира Войната, да я превърне в инструмент за нови завоевания. Въпреки че Акамиан не го беше грижа дали Икурейската династия ще успее, или ще се провали, нямаше съмнение, че тя бе важна променлива в алгебрата на тези събития.

И накрая, като самотна дума в горния десен ъгъл, той надраска:

КОНСУЛТА

Името беше като щипка сол в чиста вода. Означаваше толкова много неща: Апокалипсиса, но също и насмешката и презрението, с които великите фракции гледаха на Завета. Къде се криеха? Дали изобщо имаха място на тази страница?

Акамиан огледа още малко картата, вкусвайки от чая си през надигащата се пара. Той бе топъл в стомаха му и му даваше енергия срещу утринния студ. Осъзна, че изпуска нещо. Беше забравил…

Ръката му трепереше, докато пишеше:

ИНРАУ

под „Майтанет“. Той ли те уби, мило момче? Или аз?

Отблъсна тези мисли с тръсване на главата. Не отдаваше нужното уважение на Инрау като скърбеше за него, а още по-малко като се гърчеше в самосъжаление. Така не мъстеше за нищо. Ако искаше да плати за стореното, трябваше да намери онова, което се криеше тук, на тази страница. Аз не съм му баща. Трябва да бъда това, което съм: шпионин.

Той често правеше подобни карти — не защото се безпокоеше, че може да забрави нещо, а защото се тревожеше, че има опасност да подмине нещо. Беше открил, че изписването на връзките често предлага насоки към други възможни връзки. И нещо повече, в миналото това просто упражнение често се бе оказвало ценен пътеводител за търсенията му. Критичната разлика този път обаче бе, че вместо да изписва имена на личности и връзките им с някакъв мижав заговор, тази карта бележеше велики фракции и връзките им със Свещената война. Мащабът на подобна мистерия, залозите, многократно надвишаваха всичко, с което се бе сблъсквал преди… ако се изключеха сънищата му.

Дъхът му секна.

Прелюдия към Втория апокалипсис? Възможно ли е?

Очите на Акамиан се върнаха на „Консулта“, изолиран в ъгълчето си, и осъзна, че картата вече му е разкрила нещо ново. Ако Консултът все още се таеше в Трите морета, те трябваше да са свързани някак с всичко това. Нямаше начин да останат встрани от подобни епични събития. Къде тогава щяха да се крият?