Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 152
Р. Скот Бакър
Езменет погледна блестящото злато с искрен глад.
— Ще свърши работа — каза с пресъхнала уста.
Мъжът се усмихна широко.
— Предполагах нещо такова.
Монетата изчезна и той започна да се съблича, като през цялото време я гледаше със свирепа искреност, докато тя прибързано палеше свещи срещу вечерния мрак.
Когато моментът дойде, в близостта му имаше нещо животинско, миризма или горещина, която говореше направо на тялото й. Той хвана лявата й гърда с тежка и груба ръка и всички илюзии, които бе имала, че ще използва страстта му като оръжие, се изпариха. Присъствието му бе всепомитащо. Когато я спусна върху леглото, Езменет се изплаши, че ще припадне.
Той коленичи пред нея и без никакво усилие придърпа вдигнатите й разтворени крака над бедрата си. Тя осъзна, че изпитва болезнен копнеж за момента, от който се беше бояла допреди миг. После той влезе. Езменет извика.
Мъжът започна да се движи. Контролът му върху тялото й бе нечовешки. Скоро задъханите моменти започнаха да се преливат един в друг. Когато я галеше, кожата й беше като вода, оживяла от тръпки, които преминаваха през самата й същност. Езменет започна да се извива, да тласка тялото си към него с отчаяние, стенейки през стиснати зъби, опиянена от кошмарен екстаз. За премрежените й от сластна болка очи той изглеждаше като пламтящ център, който се сливаше с нея, изпълваше я с екстаз след екстаз, пронизване след пронизване. Отново и отново той я водеше до звънтящия ръб на върха, само за да спре и да й задава въпроси, безкрайни въпроси…
— И какво точно каза Инрау за Майтанет?
— Не спирай…
— Какво каза той?
По-късно тя си спомняше как се бе опитвала да придърпа лицето му до своето, стенейки:
—
Спомняше си как мускулестите му гърди притискат нейните, как трепереше и се разпадаше под него, сякаш направена от пясък.
Спомняше си как лежи неподвижна и потна с него, опитвайки се да си поеме въздух, усещайки силното туптене на сърцето му през члена, а и най-малкото му движение бе като мълния между бедрата й, агонизиращ екстаз, който я караше да плаче и да стене, подивяла от страст.
И си спомняше как отговори на всичките му въпроси с трескавостта на тласкащите бедра.
Когато достигна оргазъм за последен път, Езменет имаше чувството, че е била бутната в бездънна пропаст и чу собствените си дрезгави викове, сякаш отдалеч, пискливи на фона на гръмотевицата на драконовия му рев.
Тогава той се оттегли и Езменет се почувства разнебитена. Крайниците й трепереха, кожата й бе изтръпнала и покрита със студена пот. Две от свещите се бяха стопили, ала стаята бе озарена от сивкава светлина.
Мъжът стоеше над нея, а богоподобната му фигура блестеше на светлика на последната останала свещ.
— Утрото иде — каза той.
Златната монета проблесна в ръката му и я омая с блясъка си. Той я задържа над нея и я остави да се изплъзне измежду пръстите му. Жълтицата падна сред лепкавата течност по корема й. Езменет погледна надолу и ахна ужасено.
