Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 151

— Остави вратата отворена, моля те — каза Езменет.

Той кимна.

— Добра среща, Езми.

— Добра среща.

Сред спускащите се вечерни сенки тя се просна гола на чаршафите и се унесе за кратко, а мислите й се въртяха между съжаление след съжаление. Смъртта на Инрау. Бягството на Акамиан. И както винаги, дъщеря й… Когато очите й се отвориха, нечия фигура затулваше вратата. Някой чакаше.

— Кой си ти? — попита Езменет предпазливо. Прочисти гърло.

Без да продума, мъжът пристъпи напред и застана до леглото й. Беше висок, изваян като статуя и носеше черно като въглен палто над посребрената си ризница, както и черна туника. Нов клиент, помисли си тя, загледана в лицето му с невинността на току-що събудения. Красив нов клиент.

— Дванадесет таланта — каза жената и се надигна от чаршафите. — Или половин сребърник, ако…

Той я зашлеви — силно. Главата й отскочи назад и настрани. Езменет падна по лице на пода.

Мъжът се изкиска.

— Ти не си курва за дванадесет таланта. Категорично не си.

Ушите й звънтяха. Тя застана на четири крака и панически се издърпа назад, опирайки гръб в стената.

Мъжът седна на ръба на грубо скованото й легло и започна да сваля кожените си ръкавици пръст по пръст.

— Въпрос на етикет е никога да не започваш нови взаимоотношения с лъжи, курво. Така се стига до неприятни прецеденти.

— Ние имаме ли взаимоотношения? — попита тя прегракнало. Цялата лява страна на лицето й беше изтръпнала.

— Да, чрез един общ познат.

Очите му се задържаха за момент върху гърдите й, а после се насочиха между бедрата. Езменет разтвори още малко колене, сякаш случайно, заради изтощението.

— И кой може да е той? — попита тя привидно спокойно, докато сърцето бумтеше в гърдите й.

Мъжът се загледа между краката й, безсрамен като робовладелец.

— Един схоластик на Завета — той вдигна поглед, сякаш откъсвайки се от съзерцание — на име Друсас Акамиан.

Ака. Ти знаеше, че това ще стане.

— Познавам го — каза Езменет предпазливо, овладявайки желанието си отново да попита мъжа кой е той.

Не задавай въпроси. Невежеството е живот.

Вместо това каза:

— Какво искаш да знаеш?

Остави коленете си да се раздалечат още повече. Бъди курва…

— Всичко — отвърна мъжът и се подсмихна с премрежени клепки. — Искам да знам всичко и да науча за всеки, когото той е познавал.

— Това ще ти струва пари — каза тя, опитвайки се да придаде сила на гласа си. — И двете ще струват пари.

Трябва да го продадеш.

— Защо ли не съм изненадан? Ах, търговията. Тя прави всичко толкова праволинейно, нали? — Той си затананика нещо под нос, докато бъркаше в кесията си. — Ето… Единадесет медни таланта. Шест, за да предадеш тялото си, и пет, за да предадеш схоластика. — Свирепа усмивка. — Честна оценка на относителната им стойност, не мислиш ли?

— Половин сребърник, минимум — каза тя. — За всяко от двете.

Пазарлък… Бъди курва.

— Какво самомнение! — отвърна той, но въпреки това бръкна с два бледи пръста отново в кесията. — А какво ще кажеш за една от тези?