Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 149
Р. Скот Бакър
Не можем да преброим труповете на идолопоклонническите ви братя, толкова много бяха повалени от яростта на праведната ни ръка. Благословен да бъде Самотният бог. Знайте, че домът Икурей е бил чут.
След като отпрати куриера, Конфас прекара няколко часа в обмисляне на посланието в покоите си. Думите сякаш сами изплуваха на повърхността на ума му.
Въпреки че бе само на двадесет и седем години, Икурей Конфас бе виждал кланета на много бойни полета… достатъчно, за да може почти да си представи масата инрити, проснати и оплели крайници по полята на Менгеда, с мъртви като на риби очи, загледани в земята или към безкрайното небе. Но не вина караше душата му да се съмнява — а може би по някакъв странен начин дори и да скърби, — а мащабът на това първо завършено дело. Сякаш досега измеренията на плана на чичо му бяха твърде абстрактни, за да ги възприеме изцяло. Икурей Конфас бе удивен от онова, което двамата със Зерий бяха постигнали.
Да жертват цяла армия. Само боговете смееха да вършат подобни неща.
Конфас осъзна, че мнозина ще подозират, че именно домът Икурей е проговорил, ала никой нямаше да знае със сигурност. Тогава го изпълни странна гордост, тайна гордост, несвързана с мненията на другите. В аналите на велики събития щеше да има множество описания на това първо трагично събитие от Свещената война. Отговорността за катастрофата щеше да падне върху Калмемунис и останалите велики имена. В родословните дървета на наследниците им те щяха да се превърнат в имена на срам и омраза.
Никъде нямаше да се споменава Икурей Конфас.
За миг той се почувства като крадец, скритият автор на велика загуба. И възторгът, който изпита, граничеше със сексуална наслада. Сега ясно виждаше защо толкова обича този тип война. На бойното поле всяко действие бе явно и всеки можеше да го прецени. Тук обаче той бе неоценим, контролираше съдбата от място, което надвишаваше оценките и обвиненията. Беше скрит в утробата на събитията.
Като бог.
Трета част
Проститутката
Девета глава
Сумна
„Балада за инчороите“, древна куниюрска народна песен
Ранната зима на 4110 година на Бивника
— Ще дойдеш ли пак следващата седмица? — попита Езменет, докато Псаматус обличаше бялата си копринена туника през главата, спускаше я надолу край стомаха и над все още блестящия си фалос. Тя седеше гола в леглото си, а чаршафите бяха струпани около коленете й.
