Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 142

— В-вие. Л-лъвът на Киют.

— И каква ще бъде цената ми?

— Д-Договорът. Подписаната клетва всички стари провинции да се върнат на Нансуриума.

— Значи аз съм центърът на всички планове на чичо ми, нали?

— Д-да, лорд екзалт-генерале.

— Кажи ми тогава, скъпи мой Скейос, защо би искал чичо ми да ме изключи — мен! — от преговорите си с Алените кули?

Първият съветник се препъна. Той впи поглед в ярките спирали, пришити в чергите под краката им. Вместо да отговори, започна да кърши ръце.

Конфас се ухили като вълк.

— Излъга ме, нали, Скейос? Въпросът дали да присъствам на срещата с Елейзарас никога не е бил поставян на обсъждане, нали?

Когато мъжът отново не отговори, той го сграбчи за раменете и го изгледа ядно.

— Трябва ли да питам чичо си?

Съветникът срещна очите му за момент, после отново ги сведе надолу.

— Не — каза накрая. — Няма нужда.

Конфас го пусна. После оправи предницата на копринената роба на стареца с потни длани.

— Каква игра играеш, Скейос? Нима си мислеше, че като нараниш гордостта ми, можеш да ме предизвикаш да действам срещу своя чичо? Срещу своя император? Към подривна дейност ли се опитваш да ме провокираш?

Мъжът изглеждаше паникьосан.

— Не. Не! Зная, че съм стар глупак, но дните ми на този свят са преброени. Къпя се в щастие от живота, който ми дадоха боговете. Радвам се на сладките плодове, които съм изял, на великите мъже, които съм познавал. И дори — макар да знам колко ще ви е трудно да го повярвате — ликувам, защото живях достатъчно дълго, за да видя как вие израствате като такъв велик човек! Ала този план на чичо ви — да доведе Свещената война до унищожението й! Свещената война! Боя се за душата си, Икурей Конфас. За душата си!

Конфас онемя. Беше толкова втрещен, че изцяло забрави гнева си. Очакваше игричките на Скейос да се окажат поредната машинация на чичо му и бе готов да им отговори подобаващо. Ала възможността глупакът да действа сам не му беше минала през ум и за миг. В продължение на толкова много години Скейос и чичо му бяха изглеждали като две различни тела с една воля.

— В името на боговете, Скейос… Нима Майтанет е впримчил и теб?

Първият съветник поклати глава.

— Не. Не ме е грижа за Майтанет или Шимех… Вие сте млад. Не бихте разбрали мотива ми. Младите никога не виждат живота такъв, какъвто е: острие на нож, по-тънко от дъха, който минава по него. Онова, което му дава дълбочина, не е паметта. Имам достатъчно спомени за десетима и все пак дните ми са тънки и сенчести като намасления лен, който бедните опъват по прозорците си. Не, онова, което дава дълбочина на живота, е бъдещето. Без бъдеще, без хоризонт от обещания и заплахи, животът ни не значи нищо. Само бъдещето е истинско, Конфас, и освен ако не изплатя греховете си пред боговете, за мен няма да има такова.

Конфас изсумтя.

— Напротив, разбирам твърде добре, Скейос. Ти се изказа като истински Икурей. Как го казваше поетът Гиргала? „Всяка любов започва със собствената ни кожа“… или душа, ако предпочиташ. Но пък аз винаги съм смятал двете за взаимозаменими.

— Разбирате ли? Можете ли да разберете?