Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 140

Той стана и погледна отгоре стареца.

— Води, стари татко.

Без да се вълнува от тънкостите на бюрократичния престиж, Конфас бе настанил себе си и подчинените си на най-ниското ниво на Андиаминските простори, гледащо към Форума и Скуарския двор. Разходката до Залата на декретите на билото беше дълга и той разсеяно се зачуди дали старият съветник може да я издържи. През годината не един служител на имперския апарат бе умрял от „хватката“, както я наричаха дворцовите обитатели. Според баба му, предишни императори дори бяха използвали катеренето, за да се отърват от застаряващи и опърничави служители, давайки им съобщения, привидно твърде важни, за да бъдат доверени на роби, а после настоявайки незабавното им връщане. Андиаминските простори не бяха приятел на меките сърца — в буквален и преносен смисъл.

Тласкан повече от любопитство, отколкото от злоба, Конфас притисна мъжа с бърз ход. Никога досега не бе виждал някой да умира от хватката. Изненадващо обаче Скейос не се оплака и ако се изключеше люлеенето на ръцете му като на стара маймуна, не показа никакъв признак на напрежение. Без дори да се задъхва, той започна да информира Конфас за спецификите на договора, сключен между Алените кули и Хилядата храма — доколкото бяха известни. Когато стана очевидно, че съветникът има не само вида, но и издръжливостта на стара маймуна, на Конфас му доскуча.

След като изкачиха няколко стълбища, те минаха през Хапетинските градини. Както винаги, той хвърли един поглед към мястото където Икурей Анфаирас — неговият прапрапрадядо — бил убит преди повече от век. Андиаминските простори бяха изпълнени със стотици подобни уединени места, където отдавна мъртви властелини бяха извършвали или ставали жертва на това или онова скандално престъпление. Конфас знаеше, че чичо му прави всичко възможно да избягва подобни местности… освен когато беше много пиян. За Зерий дворецът едва ли не бучеше от спомена за мъртви императори.

Ала за Конфас Андиаминските простори бяха повече сцена, отколкото мавзолей. Дори сега скрити хорове изпълваха коридорите с химни. Понякога облаци ароматен дим замъгляваха залите и обрамчваха фенерите с ореоли, така че човек сякаш се изкачваше не към билото на хълм, а към самите порти на рая. Ако беше посетител, а не обитател, Конфас знаеше, че гологърди млади робини ще му сервират уханни вина, смесени с нилнамешки наркотици. Дебели евнуси щяха да му носят дарове от ароматни масла и церемониални оръжия. Всичко щеше да бъде изчислено, за да се печелят дребни преимущества, както би казал Скейос, да разсее, да печели благоразположение и да изпълва с възторг.

Все още незадъхан, съветникът продължи да бълва очевидно безкрайна поредица от факти и предупреждения. Конфас слушаше с половин ухо, чакайки стария глупак да му каже нещо, което не знае отдавна. Тогава първият съветник насочи темата към Елейзарас, върховния учител на Алените кули.