Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 143

Той наистина разбираше, при това по-добре, отколкото съветникът си мислеше. Баба му. Скейос заговорничеше с баба му. Можеше дори да чуе гласа й: „Трябва да ги оплетеш, Скейос. Да ги отровиш с подозрения един към друг. Увлечението на Конфас по лудостта на сина ми скоро ще отмре. Само чакай и ще видиш. Ще дотича при нас и заедно ще принудим Зерий да изостави побъркания си план!“

Зачуди се дали старата повлекана не е взела съветника за свой любовник. Вероятно, прецени накрая и примижа от отвращение при съпроводилия мисълта образ. Като сушена слива, която чука клечка, помисли си.

— Ти и баба ми — каза Конфас — се надявате да спасите Свещената война от чичо ми. Благородно начинание, само дето граничи с предателство. Мога да разбера баба си — тя го е омагьосала, — но ти, Скейос? Ти знаеш, както малцина други знаят, на какво е способен Икурей Зерий III веднъж щом подозренията му се надигнат. Не мислиш ли, че е малко безразсъдно да ме настройваш така срещу него?

— Но той ви слуша! И по-важно от това, нуждае се от вас!

— Може би е така… Но няма значение, това е маловажно. Древните ви стомаси може да смятат храната му за недопечена, но чичо ми е устроил истинско пиршество, Скейос, и аз не възнамерявам да му откажа.

Независимо колко презираше императора, Конфас трябваше да признае, че да снабди с провизии Калмемунис и боклука, който го следваше, бе ход, не по-малко гениален от всеки, който той самият бе измислял на бойното поле. Плебейската свещена война щеше да падне пред езичниците и с един удар империята щеше да усмири шриаха, може би да го принуди да накара останалите Мъже на Бивника да подпишат имперския договор, а също и да демонстрира на фанимите, че домът Икурей държи на думата си по време на пазарлък. Договорът щеше да осигури законността на всяко военно действие, което империята предприемеше срещу Мъжете на Бивника, за да си върне изгубените провинции, а сделката с езичниците щеше да се погрижи подобни военни действия да не срещнат сериозна съпротива… когато му дойдеше времето.

Какъв план само! И измислен не от Скейос, а от чичо му. Колкото и този факт да дразнеше Конфас, той бе убеден, че старият съветник е още по-раздразнен.

— Ние нямаме проблем с пиршеството — отвърна Скейос, — а с цената му! Със сигурност и сам виждате това!

Конфас задържа поглед върху първия съветник за няколко дълги секунди. Имаше нещо любопитно жалко, помисли той, в мисълта, че този човек заговорничи с баба му, като двама просяци, подиграващи се на онези, които са твърде бедни, за да им дадат повече от медник.

— Империята? Възстановена? — каза той студено. — Лично за мен твоята душа срещу това е добра сделка, Скейос.

Съветникът отвори беззъбата си уста, за да отговори. После я затвори.

* * *

Залата на декретите представляваше неприветливо кръгло помещение, опасано с черни мраморни колони и обкръжено от коридор, предвиден за онези редки, най-вече ритуални, случаи, когато домовете от Конгрегацията биваха канени да гледат как императорът подписва укази и ги превръща в закон. Малко стадо от министри и роби се беше струпало в средата на стаята, най-вече около челната страна на дълга махагонова маса. Конфас мерна отражението на чичо си, плаващо под полировката на масата, като труп в блатна вода. Нямаше и следа от алените схоластици.