Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 144
Р. Скот Бакър
Екзалт-генералът се забави до входа в продължение на няколко мига, оглеждайки плочките от бяла кост, поставени в стените: образи на великите законодатели от древността и Бивника, от пророка Ангешраел до философа Порифарус. Зачуди се без особен интерес кой ли от мъртвите му роднини е използвал майсторът, за да оформи лицата им. Звукът на гласа на чичо му го стресна:
— Ела. Имаме само няколко мига, племеннико.
Другите се бяха отдръпнали, оставяйки само Скейос и Семемкетри до императора. Конфас не можеше да забележи, че заобикалящият коридор е изпълнен с еотически стражи и магьосници от Имперския саик. Той седна на посоченото от чичо му място.
— И Скейос, и Семемкетри са съгласни — казваше Зерий, — че Елейзарас е демонично умен и опасен човек. Как би го притиснал, племеннико?
Чичо му се опитваше да звучи лековато, което значеше, че се страхува, както може би беше и уместно: никой не знаеше
Конфас сви рамене.
— Да го притискаме не може да става и дума. Човек трябва да знае
— Какво искаш да кажеш тогава? Че трябва само да го подпитваме за детайли? Плащам добре в злато на шпионите си за подобни дреболии, племеннико.
— Веднъж ме попита как съм надвил при Киют, чичо. Спомняш ли си какво ти казах?
— Да си ми казал? — почти изплю императорът. — Ти вечно ми „казваш“ разни неща, Конфас. Как очакваш да преценявам кое е важно и кое не?
Това бе може би най-жалкото и най-често използвано оръжие в арсенала на чичо му: заплахата да разчете съвета като заповед. Тя висеше над всеки техен разговор:
Конфас дари Зерий с помирителна усмивка.
— От онова, което Скейос ми каза — отвърна той успокояващо, — мисля, че трябва да се пазарим добронамерено… доколкото ни е възможно. Знаем твърде малко, за да го примамим в капана си.
Да стигнеш до ръба, а после да се върнеш обратно и да се престориш, че не си направил онази крачка… такъв беше обичаят в семейството му, поне допреди последните глупости на баба му.