Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 141
Р. Скот Бакър
— Агентите ни в Каритузал казват, че огромната му репутация не може да се мери с истината за него. Бил е едва субдидакт, когато неговият учител Сашеока е умрял от неизвестна причина преди едно десетилетие. Само за две години той е станал върховен учител на най-великата школа в Трите морета. Това говори за огромна интелигентност и обширни умения. Вие трябва да…
— И глад — прекъсна го Конфас. — Никой не постига толкова много за толкова малко време без глад.
— Предполагам, че вие знаете това.
Той се засмя.
— Ето го онзи Скейос, когото познавам и обичам! Навъсен. Изгарян от забранена гордост. За момент се бях притеснил, старче.
Първият съветник продължи, все едно нищо не е било казано.
— Трябва да проявите голяма предпазливост, когато говорите с него. В началото чичо ви смяташе да ви изключи от тази среща… докато Елейзарас лично не поиска да присъствате.
— Какво е искал чичо ми? — Дори когато бе отегчен, Конфас имаше остър слух за обиди.
— Да ви изключи. Боеше се, че върховният учител ще се възползва от липсата ви на опит с…
— Да изключи? Мен? — Конфас изгледа подозрително стареца. По някаква причина не искаше да му вярва. Дали играеше някаква игра? Разпалваше ли огъня на ненавистта му към Зерий?
А може би това бе още един от тестовете на чичо му…
— Но както казах — продължи Скейос, — това се промени… и именно затова сега ви информирам за подробностите.
— Ясно — отвърна Конфас скептично. Какво целеше старият глупак? — Кажи ми, Скейос, какъв е смисълът от тази среща?
— Смисъл? Боя се, че не разбирам, лорд екзалт-генерале.
— Целта. Намерението. Какво се надява да спечели чичо ми от Елейзарас и аиноните?
Скейос се намръщи, сякаш отговорът бе толкова очевиден, че въпросът просто не можеше да не е прелюдия към подигравка.
— Смисълът е да получим подкрепата на аиноните за договора.
— А ако Елейзарас се окаже неподатлив като, да речем, херцога на Агансанор, тогава какво?
— При цялото ми уважение, господарю, искрено се съмнявам, че…
—
Конфас бе станал офицер на петнадесет години. Ако искаше, можеше да накара хората да подскачат с гласа си.
Старият съветник прочисти гърло. Конфас знаеше, че Скейос притежава излишък от административна смелост, ала изобщо не му стискаше да влиза в конфронтации лице в лице.
Нищо чудно, че чичо му го обичаше толкова.
— Ако Елейзарас отхвърли договора? — повтори старецът. — Тогава императорът ще му откаже провизии, както на всеки друг.
— А ако шриахът настои чичо ми да го снабди?
— Дотогава Плебейската свещена война ще е унищожена. Или поне така… предполагаме. Водачеството ще бъде основната тревога на Майтанет, не провизиите.
— И кой ще бъде този водач? — Конфас изплюваше всеки въпрос мигновено след отговора, както би постъпвал разпитвач. Старецът започваше да се тревожи.
