Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 135

Подобни истории мърсяха почти всяка вест, пратена до Сумна, до такава степен, че вече представляваха повече повод за отвращение, отколкото за тревога сред шриалското свещеничество. Онова, което ги тревожеше, бяха редките в началото, но все по-зачестяващи истории за зверства, извършени от или срещу Мъжете на Бивника. Близо до брега на Конрия, малък ураган бе убил повече от деветстотин пилигрими от низшите касти, които били получили обещание за превоз на неспособни да плават кораби. На север кохорта галеотски мародери бе унищожила цели седемнадесет села по време на прехода си на юг. Не оставяха свидетели и ги разкриха едва когато се опитаха да продадат притежанията на Арниалса — известен свещеник-мисионер — на пазара в Сумна. По заповед на Майтанет шриалските рицари обкръжиха лагера им и ги избиха до крак.

После дойде и историята за Нреза Барисулас — кралят на Кирондж и може би най-богатият човек в Трите морета. Когато няколко хиляди тидони, които бяха сключили договор да използват корабите му, не успяха да заплатят превоза си, той ги прати на остров Фариксас — старото пиратско убежище на крал Раушанг от Туниерус — с настояването да го нападнат, за да изплатят дължимото. Те изпълниха исканията му, при това с устрем. Хиляди невинни умряха. Невинни инрити.

Говореше се, че Майтанет заплакал при тази новина. Той незабавно постави дома Нреза под шриалска анатема, която прекрати всички отговорности, търговски или други, на Барисулас, синовете му и неговите агенти. Анатемата обаче бързо бе отменена, когато стана ясно, че на Свещената война ще са й нужни много повече месеци да се събере без корабите на Кирондж. Преди фиаското да приключи, Барисулас всъщност получи репарации под формата на търговски концесии от страна на шриаха и Хилядата храма. Според слуховете императорът на Нансур бе пратил личните си поздравления на хитрия крал на Кирондж.

Но нито един от тези инциденти не можа да предизвика дори частица от врявата, породена от онова, което по-късно бе наречено Плебейската свещена война. Когато до Сумна достигнаха новините, че първите пристигнали велики имена са капитулирали пред Икурей Зерий III и са подписали договора му, последва голяма тревога, че ще се случи нещо лошо. Без лукса на магьосниците, настойчивите молби на Майтанет, които възхваляваха добродетелта на търпението и намекваха мрачно за последствията на неподчинението, не можаха да стигнат до Момемн преди Калмемунис, Тарсчилка, Кумрезер и безкрайните тълпи, които ги следваха, да са потеглили вече от няколко дни.