Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 133
Р. Скот Бакър
Проклинайки, той хвърли пръста и се огледа подивяло към заобикалящия го мрак. Яростта, мъката и ужаса му бяха притъпени от отхвърлянето.
Ярка белота прониза небето и за миг той видя целия свят: безжизнения хоризонт, далечните пасища, заобикалящите го юрти на племето и самотната фигура, застанала в очакване на десетина крачки…
— Убиец — каза глухо Юрсалка. — Убиец!
Чу плясък от стъпки в калта.
— Намерих сина ти в степта — каза омразният глас. — Така че ти го върнах.
Нещо като зелка го удари в гърдите. Обхвана го нетипична паника.
— Т-ти си жив — изпелтечи Юрсалка. — Т-толкова съм облекчен. Всички щ-ще са толкова облекчени!
Падна нова мълния и той го видя, като извисяващ се дух, див и първичен като гръмотевиците и дъжда.
— Някои разрушени неща — изскърца гласът от мрака — никога не могат да се поправят.
Юрсалка нададе вой и скочи напред, а мечът му изписа широка дъга. Ала от мрака го сграбчиха железни ръце. Нещо се взриви в лицето му. Мечът падна от безчувствените му пръсти. Около гърлото му се впиха пръсти и той заудря по ръка, направена от камък. Усети как краката му дълбаят улеи в калта. Задави се и усети как нещо остро се забива над слабините му. Последва топло усещане, спускащо се по бедрата му, и абсурдното усещане, че някой го е издълбал отвътре.
Падна по лице в калта и започна да се гърчи около вътрешностите си.
Кратко проблясване на бяла светлина и Юрсалка го видя приклекнал над него, видя побъркани очи и прегладняла усмивка. После всичко потъна в мрак.
— Кой съм аз? — попита тъмнината.
— Н-Наюр — изстена той. — Ч-човекоубиеца… Най-яростния сред вс-всички мъже…
Удар през лицето — отворен шамар, все едно е някой роб.
— Не. Аз съм твоят
После светлина на факли и шумотевица изпълниха мрака. По-ранните му викове бяха чути! Видя обути и боси крака да стъпват в калта, чу ругатните и сумтенето на мъже. Пред очите му по-младият му брат падна гол до кръста в калта, а последният му оцелял братовчед се препъна на колене и се свлече като пияница в една локва.
— Аз съм вашият
Странно безчувствен, Юрсалка изви глава през калта и видя как все повече утемоти се струпват край тях. Факлите съскаха под дъжда, а оранжевата им светлина избеляваше от спорадичните мълнии. Мерна една от жените си, увита само в меча кожа, която й бе дал баща й, да гледа с ужас към мястото, където лежеше. Запрепъва се към него с празно лице. Наюр я удари силно, както се удря мъж. Тя падна, а мечата кожа се изсули от раменете й. Жената остана да лежи неподвижна и гола в краката на своя вожд. Изглеждаше толкова измръзнала.