Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 131

Още докато изговаряше думите, осъзна, че е сгрешил.

— Така ли било? И защо, Скейос? Колкото и да презирам теб, както и необосновано голямото влияние, което имаш върху сина ми, винаги съм смятала мисленето ти за стабилно. Какви наблюдения имаш, които би споделил с нас?

Скейос я изгледа безпомощно, но не продума.

— Боиш се за живота си, нали? — каза меко Истрия. — И така е редно. Присъдите на сина ми са сурови и напълно лишени от последователност. Но аз не се боя, Скейос. Старите жени са по-примирени със смъртта от старите мъже. Като създадеш живот на света, започваш да се виждаш като длъжник. Онова, което е дадено, се отнема. — Тя се обърна към сина си, извила устни в хищническа усмивка. — Което ме води към основната ми мисъл. От онова, което казва Конфас, Зерий, ти даваш на фанимите малко или почти нищо, като им осигуряваш първата половина на Свещената война.

Преглъщайки яростта си, императорът отвърна:

— Със сигурност сто хиляди живота са повече от „малко“, майко.

— О, но аз говоря за практическата страна на нещата, Зерий. Конфас твърди, че тези мъже са отпадъци, повече пречка, отколкото предимство. И след като Скаурас без съмнение също го знае, искам да те питам, мой скъпи сине, какво е поискал в замяна? Зная какво си взел, така че кажи ми, какво си дал?

Зерий я изгледа замислено. Спомени за срещата му с кишаурима Малахет и мистичните му преговори със Скаурас се появиха в ума му. Колко студена му изглеждаше сега онази лятна нощ! Студена и пъклена…

Империята ще бъде възстановена… На всяка цена.

— Нека го опростя — продължи Истрия. — Кажи ми къде пада линията, Зерий. Кажи ми къде втората, по-полезна половина на Свещената война, ще бъде надвита по необходимост.

Зерий впи поглед в очите на Конфас. Но не видя омразната всезнаеща подигравателна усмивка, а разбиране — единственото място, където наистина имаше нужда да го види. Какво беше Шимех, сравнен с империята? Какво беше вярата, сравнена с имперската власт? Конфас бе застанал на страната на Нансуриума — на негова страна. Внезапно въздухът изглеждаше натежал от унижението на майка му. Той се опиваше от аромата.

— Това е война, майко. Както в игра на клечки, кой знае какви триумфи — или катастрофи — ни чакат в бъдеще?

Великата императрица го гледа дълго време, а лицето й беше тревожно безизразно под козметиката.

— Шимех — каза тя накрая с мъртъв глас. — Свещената война ще бъде унищожена преди Шимех.

Зерий се усмихна, после сви рамене и се обърна отново към реката. Виковете на гребците вече изпълваха небето и първата от лодките ги подминаваше. С помощта на конопени въжета, те теглеха огромна баржа, толкова грамадна, че сякаш извиваше блестящия гръб на реката. Императорът виждаше черния монумент, сгушен сред дървени подпори, висок колкото портите на Момемн: масивен обелиск за храмовия комплекс Кмирал в столицата. Докато той се движеше пред погледите им, императорът почти можеше да почувства еротичната топлина на базалта под слънцето, която извираше от обширните му плоскости и масивния профил на лицето му, свирепото изражение на Икурей Зерий III на върха му. Той почувства как сърцето му се изпълва с радост и искрени сълзи се спуснаха надолу по бузите му. Представи си монумента издигнат в центъра на Кмирал сред хиляди удивени очи, а височайшето му лице обърнато завинаги към бялото слънце. Олтар.