Читать «Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни?» онлайн - страница 4

Пък за предаността на истинските лекари на посланието им няма что и да говорим; примери за тяхната бдителност на човешкото здравие има милиони, а утешението и помощта, с които снабдяват от ден на ден повече света чрез своите новоизнамервани медицински пособия достигва един доста висок предел.

А след това може ли да остане място за учудване: как могат да растат тъй здрави, пълни със свежест нравствена и физическа, иностранците, пълни със задатъци за благоденствие, способни да пренасят с нечута леснина и твърдост всички трудове на живота, в счастието и в несчастието си.

И колко подобно има в нас? Уви! Ако хвърлим един по-внимателен поглед върху нашия сгазен от мрака и заглушен народ, ако погледнем по-дълбоко в тайните ъглове на неговия окаян живот, в неговий характер, във вярата за бъдещето му, то непременно отчаянието ще ни загризе като лют скорпион, а чувствата и мислите, надеждите ни ще се видят отчасти като блуждающи в един лабиринт, от който се излезва без особено усилие на ума и сметливостта.

За жалост много работи са занемарени у нас, защото всички почти немарим изобщо, а ония, които сегиз-тогиз ги позаболява сърцето и душата, са твърде малцина.

По образа и условията на живота, по понятията си и ниската степен на образованието си нашето низше духовенство, с малки изключения, е почти лишено от способността да чувства както трябва и да бъде полезно истински на народа. От друга страна безпечността на родители и народни учители сдържа народа в по-глухите места на отечеството ни в едно чудно заблуждение и неутешителена нравствен застой, през който мъчно може да прозре лучата на свестяванието.

Ако би се наемнал някой да събере всичките статистически данни по народното съществувание у нас, по напредванието, размножаванието ни и обратно, заедно с причините и следствията, то между другите цифри най-голяма би се посочила оная, която би принадлежала на рубриката на смъртността от насилие и от физическо предвременно и противоестествено изтощение на поколенията, а особно от юношеский възраст. След него би следвала цифрата на оная маса на полуживите фантоми, които съставят част от гражданский строй; подир би следвало числото на безхарактерните, тъпоумните и непроизводителните ленивци и току речи дармоеди.

И за чудо ли е, че нашийт народ мъчно се движи, когато в естеството му се е вмъкнала такава поразия! Ний сме виждали цели семейства да затриват и изграбят челядта си от това зло; а като учител можем от дълговременний си опит и наблюдения да потвърдим с тисяща примери ужасните му резултати и че учащето се по нас юношество, па еще и много от дип младите наставници, са заразени от отвратителний онанизъм и то в такава мярка, щото може да ужасне най-върлий оптимист.