Читать «Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни?» онлайн - страница 5

Но може да ни попита някой за причините и начина на разпространението на тая зараза, която причинява толкоз сълзи и проклетии на наший народ? Причината е лошийт пример, отсъствието на всяк разумен такт в домашнето възпитание на децата, ще отговорим ний. В нашето отечество почти всички деца от всички съсловия, без разлика на народност и вяра, с малки изключения, са предоставени на произвола повече отколкото на домашний надзор. В градищата те се скитат на отделни чети, преследуеми от своите общи и частни пороци. Тук те ги предават един другиму с мълнийна бързина и с чудна вещина, а животът им и възрастта им остава без всяко приложение към някоя, ако и ограничена, но полезна деятелност, минува всред разнообразни категории и с прикасания и, като че насърчавани от родителското безгрижие децата скоро убиват в себе си добрите зародиши и в замен развиват лошите си наклонности; волята им се разхалтавя, здравието им се суши и на конец младецът, след като се запаси с много смъртоносни привички, достигва дотам, чтото всяк може да съзре в него близката му погибел и нравственото безсилие за поправлението му.

Така от невниманието на родителите, лоший живот между лоши свърстници децата се научават на пиянство, на разврат, на кражба и разбойничество и т.н., и гибне в них инстинктът на добродетелта. От тук се съставят оние граждани, които носят винаги със себе си угризенията на съвестта си и проклятието в душата си, които не са способни за нищо красно или велико, а служат само за укор и живеят едва ли не само за пакост и тежест на ближните си.

Отсъствието на по-развита промишлена деятелност, на добро и старателно домашно и обществено възпитание, следователно на добрий пример, на добрий съвет, са причина на всичко зло. И там, гдето вярата трябвало би у нас да спомогне, она сама в ръцете на недостойните й служители, се е извратила и обърнала на други толкоз язически предразсъдки, чтото като че става затруднително вече настоящето й приложение за изправлението на човеците и наставлението им в страх Божием. Апатията на тия служители като че помага на всички злини и страдания на народа.

Важно зло е еще и това, че шарлатанизмът е развит силно в по-голямата част на отечеството ни. Чужденци бозаджии и халваджии или янкеседжии премрежват го открай докрай, безнаказано грабят, разбойничестват и убиват народа, та го съблачат среди бял ден и му продават явно отрова, а никому не иде на ум да иска от них сметка за поведението им. Напротив, по-голямата част из них се хвалят еще с извършените си престъпления, като че са сторили нещо добро, като са отравили един или мнозина човеци, които имали нещастие да се предадат на нихните разбойнически попечения. Какъв съвет може да очеква народът от них и какво облекчение на злото, което го подяда от час на час?

И тогаз, когато гръцките пропагандист, и например в Македония, продават с цена на злато своята гибелна отрова на българский народ, а последнийт като сляп се стича, за да я гълта непрестанно, нашите народни доктори нехаят и се крият из мишите дупки или из кюшетата на големите европейски градища, където се скитат безполезно за народа си, очаквающец „в махлата си празник“, според пословицата.