Читать «Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни?» онлайн - страница 2

Питаме: какво ще стане с наший народ, ако здравието му не се поправи? Къде ще излезе той, ако следува да се самоубива в утеха на своите развратители и нравствени гонители? На кой хал ще достигнат жизнените негови въпроси и какво бъдеще може да се очаква от един разслабен физически народ? Трябва ли да се открие борба, сериозна борба, против ужасяващото наследие на фанариотите — потайний телесен разврат — и трябва ли греховете им и след изгонването им от нашето отечество да тежат дълго време като проклятия на народните глави! Ето въпроси, които бихме могли да повдигнем и които в нашите очи са немаловажни, а от бързината на поемването им зависи изправлението и възстановяванието на здравието, характера и добрата воля на народа за подвиг към благото му. Време е да се съвземем и, ако не е късно да свестим по-старите поколения, нека се потрудим за изправлението на ония, които израстят сега, а някога трябва да заемнат с достойнство нашето място.

Нас често ни учудва безхарактерността на нашите люде: она произхожда отчасти и от болезнеността им, защото чисто преходнийт период заключва в себе си други явления.

В народните вестници ние сретохме доста добри статии по въпроса на народните училища, където на преден план стои възпитанието на децата. Нас ни радваше здравийт поглед и мненията на нашите специалисти за по-прочното и по-практично нареждане на училищата според местните нужди. Но колкото до дисциплината при отхранването на децата, нам ни се чини еще малко е казано. Между тем тойзи въпрос не е по-долен от другите.

От неразумяване ли или от деликатност, ний често отдаваме на съвършено други причини лошата отхрана на учащето се юношество, тогази когато она е свързана със здравието му и даже със здравието на самото общество. А известно, че здравието съставлява едно от по-важните попечения на човека, а у нас оно е занемарено и оставено в презрение.

Нашите наблюдения общо и частно идат от ден на ден да смущават душата и сърцето ни с разни поразителни сцени, произходящи ту от халосаний живот, ту от съвършено нерадение спрямо средствата за съхранението на здравието, ту пък от безпечността на самите домородни или на общинските деятели, на които е възложен кой-годе присмотър над общината, или пък са ставени като посредници между човеците и нихните граждански или нравствени потреби.

Бледността и бедността на понятията на нашите по-стари по положението си в обществото, в отношение на същността на жизнените въпроси и потреби на мястото, образът на мислите на духовенството, леността и занемареното му образование съобразно с неговата мисия, а най-често и нравствената развала и недостойнство: всичко това еще по-често става причина за по-големи сърцераздирателни несчастия, които притискат народа и му тежат подобно кошмар, и го държат в онова апатично и грешно състояние от слепотия, постоянно духовно униние, от което не знам как ще можем да излезем напокон и как ще можем да се излекуваме.