Читать «Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни?» онлайн - страница 6
Васил Попович
Малцина са ония, които случаят или счастието им дало възможност да си обезпечат существованието в някой спокоен и прибиточен ъгъл на отечеството ни, наместо да погледнат в народа и несчастното му положение и да се помъчат да му потърсят лека, они се вдали или на безпечност или пък в някакви политики на паричната икономия. По тойзи начин народът, а особено юношеството, се лишава и на тоз път от случая да си изслуша осъжданието от едни искрени родолюбци и специалисти върху болката им.
Колкото до свещениците, то за них не остава и реч: по тия глухи и убити места от дълговременний гнет на гърцизма и содомската философия на фенерските калугери, тия са глухи на всяк позив и повече приличат на добитъци, отколкото на истински служители на вярата и човешката съвест. Но надеждата е за напред.
In summa summarum — тукашните места са много повече заразени, чини ми се, отколкото другаде из отечеството, и човешкото състрадание трябва да се отнесе и на тия страни, които са назначени да играят след малко време голяма роля в промишлената и политическа съдба на Турската империя. Хоратата е да се увардят жителите от постоянното си намалявание вследствие на болестта от самоуничтожението физическо и нравственото затъпявание, което е негово следствие, и да се обърне внимание върху здравието им, за да може народът да стане способен за деятелност и производителност, без което народите пропадват.
Повтарям: народът в градищата ни е болен и зле болен. Ако свестните люде не побързат да му дадат здрав съвет как да се самосъхранява барем занапред с посредството на някои разумни средства, то злото ще надвие и потомството ни ще излезе никакво, способно разве да носи отчаянието в душата си.
Обръщам върху всичко това вниманието на нашите специалисти доктори, на нашето нисше и висше духовенство, на всичките селски и градски учители по пространното ни отечество: нека всички се опълчим против тойзи гнусен грях, който останал на народа ни от неговите върли убийци фенерци в замен за ония добрини, които са стажали и стажали от нас еще от века, и единодушно да се заловим да го изтребим из средата си, защото он не води освен на народно вечно коснение в безсилието и апатията, и то догдето са останали еще няколко благи надежди за сполука.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Николай Аретов
Публикация
Васил Попович, Съчинения, Издателство „Кралица Маб“, С. 2000, ISBN 954-533-030-2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7399]
Последна редакция: 2008-05-14 22:30:00
