Читать «Трябва ли да бъдем здрави, за да бъдем полезни?» онлайн - страница 3

Рядко из нас има, който да не познава и да не осъжда безобразното и престъпно зло, кой много, кой малко, но никой не повдига глас за изваждането му наяве, за обяснението на всичката му греховност и да предложи някое средство за изтреблението му из обществото ни, тогаз когато европейците еще отдавна са решили и постоянно привождат в изпълнение подобни едни въпроси, когато се тиче телесното и нравственото целомъдрие и свежест на народа си и на човещината. Они отколе си имат съставени разни благотворителни общества за надзиранието над разнообразните нужди, болки или състояния на човеците, от благополучието на които зависи и благоденствието, напредъка и силата на господарствата.

Нихните благотворителни или богоугодни заведения си имат всяко особно назначение, особни комисари, особни попечители, между които личат най-отбраните и най-достойните люде; особни благотворители и благодетели, които неуморно се трудят и жертват за постигванието на високото си човешко послание тук на земята. По тойзи повод у них всичко си има ред и всяко си е на мястото.

Погледнете на едного например попечителя на едно богоугодно заведение: с какво присърце и точност, с каква любов заляга он за добрата уредба на предоставеното на негово попечение заведение; погледнете на неговите доброволни и безвъзмездни усилия, на неговото великодушие и упорита деятелност, вижте го сетне между своите сътрудници, чуйте как се разговарят, съветват и насърчат за доброто. Колко истинско одушевление, колко правда, колко съобразност, сходство и връзка между всяко тяхно слово и всяк постъпък на попрището на деятелността им и колко след това вяра, самоувереност за непременна сполука в благородните им усилия!

Да не ходим надалеч: един учител например у них заема завидно положение. Как гледа народът на него и как всяк, почени от самото правителство, дори до частните лица, се стичат да го обезпечат в посланието му! Примери и доказателства на това има множество. Всякой от нас неведнъж може би се е учудвал на огромните благодеяния на имотните човеци, за които слухът достига и до нас през печата, като че за да съберат и от нас данта на учудването, признателността и общочовешката благословия. Сърдоболието и съревнованието навсякъде извикали човеците патриоти, които обичат да прогледват в бъдещето на настоящите, даже и на бъдещите поколения, на големи жертви и достойни за човешкото назначение подвизи от благочестие, висока любов към човещината и отечеството си. И как да се не одушеви човек при такива великодушни и предадени споборници на благото за благото!

Нека вземем сега за пример друга една коя да е личност, ако би било и личността на един свещеник.

Известно е, че най-близкото лице до всякого общо е свещеникът или пък лекаринът, на които се поверява всяк свободно в болката си. Европейците се възползвали от значението и положението на първий в обществото и заедно със съобразното му предуготовление за посланието му съединили в него и всичко онова, което трябва да му спомогне за по-точното изпълнение. Така свещеникът в същото време е изпълнител на религиозните обреди и длъжности и най-близкий съветник, приятел и помощник в нужда на бедните, както на богатите, на немощните, така и на здравите, а не рядко подобно врачу на просто подава веществений лек на болний, когото се тиче да получи, да настави за нравственото и най-сетне за физическото изцеление.