Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 224

— Какво правиш… по дяволите? – изкрещя един мъж от тълпата. – Това е моята лодка!

— Съжалявам, помислих, че е на Лари. А сега; коя е на Лари? Тази ли? – Пендъргаст насочи пушката към следващата лодка и стреля. Вдигна се пореден гейзер мътна вода, опръска тълпата, лодката подскочи и веднага започна да потъва.

— Кучи син! – извика друг мъж. – „Леджънт 2000“ е на Лари! Онази ей там! – Той посочи една плоскодънна лодка в края на хелинга.

Пендъргаст се приближи и я инспектира.

— Хубаво. Кажете на Лари, че това е задето ми хвърли полицейската значка в блатото. – Още един изстрел, който проби извънбордовия двигател; обшивката излетя. – А това е задето е такъв долен тип. – Втори изстрел уцели трегера, вдигайки гейзер. Кърмата се напълни с вода, носът се вдигна нагоре, двигателят потъна.

— Исусе Христе! Този е луд!

— Наистина. – Пендъргаст тръгна по дока и се прицели в следващата лодка. – Това пък е задето ни изпратихте в погрешна посока. – Бум!

Още една нехайна стъпка.

— Това е за двата юмрука в слънчевия сплит.

Бум!

— Това е задето се изхрачихте върху мен.

Бум! Бум! Потънаха още две лодки.

Пендъргаст извади пистолета си и го подаде на Хейуърд.

— Дръж ги под око, докато презаредя.

Той извади шепа патрони от джоба си и ги натъпка в пълнителя.

— А това е най-специалният подарък – заради това, че уважаваната ми колежка бе унизена и съблечена пред похотливите ви погледи. Както казах преди, не това е начинът да се държите с една лейди. – Докато вървеше по кея, той стреляше в дъното на всяка от останалите лодки, една след друга, спирайки колкото да презареди. Тълпата гледаше шокирана, в пълна тишина.

Пендъргаст спря пред групата потни, треперещи, подпийнали мъже.

— Има ли още някой в бара?

Никой не отговори.

— Не може да правите това – обади се един с дрезгав глас. – Не е законно.

— Може би някой трябва да се обади на ФБР – подхвърли Пендъргаст. Той се отправи към вратата на „Тайни’с“, отвори я и надникна вътре. – Мадам? – каза той. – Ако обичате, излезте.

Една объркана жена с обезцветена руса коса и огромни, лакирани в червено нокти, изхвърча отвътре и хукна към паркинга.

— Изгубихте си тока! – извика Пендъргаст след нея, но тя продължи, накуцвайки като сакат кон.

Пендъргаст изчезна в бара. Хейуърд, с пистолет в ръката, го чуваше да отваря и затваря врати и да вика. Накрая се показа.

— Няма никой. – Заобиколи, мина отпред и изгледа тълпата. – Моля всички да се изтеглят на паркинга и да се прикрият зад онези паркирани коли.

Никой не помръдна.

Буум! Пендъргаст стреля над главите им и те припряно се юрнаха към мръсния паркинг. Пендъргаст отиде зад сградата и се прицели в голямата цистерна с пропан, сгушена до магазина за стръв. Той се обърна към Хейуърд.

— Капитане, може би ще ни е необходима проникващата мощ на този четирийсет и петкалибров патрон, така че нека стреляме едновременно на три.

Хейуърд зае позиция. Току-виж съм свикнала с „методите“ на Пендъргаст, помисли си тя, целейки се в голямата бяла цистерна.