Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 222

— Сега разбирам защо тази стая надхвърля далеч представите за клиника – каза Пендъргаст. – Това е експериментална лаборатория.

— Така е. Или поне беше. Преди… преди той да се промени.

Хейуърд се обърна към нея.

— Това е нещо изключително. Защо не сте го споделили със света?

— Невъзможно – произнесе почти шепнешком госпожа Броуди. – Всичко беше в главата му. Умолявахме го, но той така и не го написа никога. С времето се влоши и тогава вече беше прекалено късно. Ето защо исках да го възвърна към това, което бе някога. Той ме обичаше. Излекува ме. А сега тайната на това лечение умря с него.

* * *

Тежки облаци покриваха луната, когато се отдалечиха от Спениш Айлънд. Имаше малко светлина – и за стрелец, и за кормчия – и Пендъргаст държеше ниска скорост, двигателят едва се чуваше, докато си пробиваха път през гъстата растителност. Хейуърд седеше в предната част на лодката с чифт патерици, взети от къщата, до нея. Беше се замислила.

За може би половин час не бяха разменили и дума. Най-накрая Хейуърд се изправи и погледна към Пендъргаст, който управляваше от кърмата.

— Защо Слейд го е направил? – попита тя.

Очите на Пендъргаст проблеснаха слабо, когато отвърна на погледа й.

— Защо е изчезнал, имам предвид – продължи тя. – Да избяга и да се скрие в това блато…

— Сигурно е знаел, че е заразен – каза Пендъргаст след малко. – Видял е какво се е случило на другите; осъзнал е, че ще полудее… или по-лошо. Искал е да бъде сигурен, че ще може да упражнява някакъв вид контрол върху това как се грижат за него. Спениш Айлънд е бил идеалният избор. Ако не го бяхме открили сега, никога нямаше да бъде открит. И тъй като островът е бил използван като лаборатория, вече са разполагали с голяма част от оборудването, от което е имал нужда. Несъмнено е таял надежди за лечение. Може би е било, докато се е опитвал да открие онова, с което е успял да излекува Джун Броуди.

— Да, но защо чак такъв сложен сценарий? Да инсценира собствената си смърт, да инсценира смъртта на госпожа Броуди. Искам да кажа, не е бил преследван от закона или нещо подобно.

— Не, не от закона. Изглежда по-скоро като крайна реакция. Но при такива обстоятелства човек явно не мисли трезво.

— Така или иначе, сега е мъртъв – продължи тя. – Може би най-после ще намерите мир? Някакво спокойствие?

Известно време агентът не каза нищо. Когато най-сетне проговори, гласът му беше равен.

— Не.

— Защо не? Разрешихте загадката, отмъстихте за убийството на съпругата си.

— Спомнете си какво каза Слейд: че ме чака изненада в бъдеще. Може да е имал предвид единствено втория стрелец – онзи, който все още се навърта някъде наоколо. Докато е на свобода, той остава опасност за вас, за Винсънт и за мен. И… – Той млъкна за момент. – Има и друго.