Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 225

— Едно…

— По дяволите, не! – чу се един глас.

— Две…

— Три!

Стреляха едновременно, оръжията отскочиха силно. В същия миг страхотна експлозия разцепи пространството и те бяха връхлетени от мощна вълна горещина и свръхналягане. Цялата постройка изчезна, погълната от едно огнено кълбо. От него се извиха шлейфове пушек, разлетяха се останки и заваляха около тях като димящ дъжд – гърчещи се гъсеници, буболечки, горящи личинки, парчета дърво, влакна за въдици, жици, строшени въдичарски пръти, счупени бутилки, свински крачета, туршия, резенчета лимон, подложки за чаши и експлодирали бирени кутийки.

Огненото кълбо се издигна в миниатюрен облак във формата на гъба, докато останките продължаваха да се сипят. Постепенно, когато пушекът се вдигна, горящият остатък от бара се показа пред погледите им. Всъщност не беше останало нищо.

Пендъргаст преметна пушката през рамото си и тръгна по кея към Хейуърд.

— Капитане, да тръгваме ли? Мисля, че е време да посетим Винсънт. С полицейска охрана или не, ще се чувствам по-добре, след като го преместим другаде – може би на някое потайно място, недалеч от Ню Йорк сити, където няма да отделяме очи от него и лично ще се погрижим да се оправи.

— Амин, дай боже. – Хейуърд си помисли с плахо облекчение, колко ще е хубаво занапред да не работи с Пендъргаст. Тази наслада й беше дошла една идея в повече.

80.

Ню Йорк сити

Д-р Джон Фелдър седеше в кабинета си за консултации в сградата на Нюйоркския департамент по здравеопазване, в долен Манхатън. Кабинетът бе на седмия етаж, където се намираше отдел „Ментална хигиена“. Фелдър огледа малкото подредено пространство, мислено уверявайки се, че всичко е в ред: медицинските справочници по книжните лавици, подредени и потънали в прах, безличните картини върху стената, всички на едно ниво, столовете пред бюрото му – под един и същ ъгъл, повърхността на самото бюро – освободена от всичко ненужно.

Д-р Фелдър обикновено не приемаше много посетители в кабинета си. Вършеше по-голямата част от работата си, така да се каже, на терен: в заключени болнични стаи и полицейски килии за задържани, в спешното отделение, а малката си частна практика осъществяваше в един кабинет за консултации на Парк Авеню. Но този прием беше различен. Фелдър бе помолил джентълмена да дойде само за едно нещо. Психиатърът беше направил проучване за мъжа – и онова, което бе научил, беше по-скоро смущаващо. Може би поканата щеше да докаже, че е грешка. Въпреки това този човек изглежда бе ключът, единственият ключ, към загадката Констанс Грийн.

На вратата се почука тихо два пъти. Фелдър погледна часовника си: десет и трийсет, точно. Никакво закъснение. Той стана и отвори вратата.

Призракът, който стоеше на прага, направи малко, за да успокои лошите предчувствия на Фелдър. Той беше висок, слаб, грижливо облечен, бледата му кожа бе в шокиращ контраст с черния костюм. Очите му бяха бледи като кожата, и като че ли наблюдаваха Фелдър със смесица от интензивна проницателност, умерено любопитство и – може би – съвсем леко забавление.