Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 198

Водата изглеждаше като жива от плясъка на куршумите. Нямаше представа къде е Пендъргаст, но продължи да се движи, показвайки глава на всяка минута, за да глътне въздух. Тинята под краката й започна да се покачва. Скоро вече пълзеше в ставащата все по-плитка вода; дърветата в далечния край на канала се издигаха като неясни сенки. Стрелбата стана по-накъсана.

Тя се измъкна на хлъзгавия бряг, претърколи се по гръб сред зюмбюлите, опитвайки да си поеме дъх. Беше цялата покрита с тиня. Беше се случило толкова бързо, че нямаше време да мисли. Този път не бяха селяните край блатото, беше напълно сигурна. Изглежда стрелецът беше сам. Някой, който знаеше, че ще дойдат и е имал време да се подготви.

Тя се осмели да погледне наоколо, но Пендъргаст не се виждаше никъде. Прегърнала пушката с една ръка, полупълзейки, полугазейки през плитката вода, Лора хлътна в прикритието на дърветата. Хвана един стар, прогнил кипарисов дънер и се настани зад него. В този момент чу слаб плясък. Едва не извика, мислейки, че е Пендъргаст, когато един прожектор рязко продължи в канала, осветявайки блатото от лявата й страна.

Тя се наведе надолу, опита се да се смали колкото е възможно повече зад дънера. Бавно, с върховна предпазливост премести пушката пред себе си. Беше покрита с тиня. Разклати я леко, за да я освободи от тинята, после я вдигна и я опипа по дължина, опитвайки да разбере каква точно е. Тежка, с октагонална цев, голям калибър. Изглежда беше 0.45-70, модерно копие „Уинчестър“ на стар „Браунинг“ – което означаваше, че вероятно ще стреля въпреки потапянето във водата. В патронника би трябвало да има между четири и девет патрона.

Лъчът на прожектора навлезе между дърветата, сканирайки блатото. Стрелбата беше спряла, но светлината се приближаваше.

Би трябвало да стреля по светлината. Това беше всъщност единствената й мишена, при положение, че нищо друго не можеше да се види. Като се придвижи бавно и тихо, тя вдигна пушката, изтръсквайки останалата вода. С безкрайно внимание запъна ударника и усети един патрон да се хлъзва в патронника. Дотук добре. Светлината сега се виждаше съвсем ясно, движеше се бавно покрай канала. Тя вдигна оръжието да се прицели, но в този миг усети ръка върху рамото си.

Като потисна вика в гърлото си, тя се смъкна долу.

— Не стреляйте – каза Пендъргаст с почти беззвучен глас. – Може да е клопка.

Лора преглътна изненадата си и кимна.

— Вървете след мен. – Пендъргаст се обърна и изпълзя в реката, Хейуърд направи същото. Луната в момента бе скрита зад облаци, но гаснещият блясък от горящата лодка им позволяваше да виждат наоколо. Малкият канал се стесни и скоро пресякоха тинестото пространство, покрито само с трийсетина сантиметра вода след отлива. Лъчът го претърси, движейки се към тях. Пендъргаст спря и си пое дълбоко дъх, като се потопи във водата, доколкото е възможно. И той като нея бе покрит с тиня. Хейуърд го следваше, почти заровила лице в калта. Светлината спря точно над тях. Тя се напрегна в очакване на изстрел, но такъв нямаше.