Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 200

Той се размърда леко, нагласи визьора така, че гърбът на Пендъргаст да бъде центриран точно върху косъма на прицела и се приготви за изстрел.

* * *

Хейуърд се сгуши зад прогнилия дънер, когато лъчът се залюля напред-назад в тъмнината.

Пендъргаст прошепна в ухото й:

— Мисля, че фенерчето е върху прът.

— Прът?

— Да. Вижте начина, по който се клати. Това е уловка. Което потвърждава, че има втори стрелец. – Внезапно той я хвана и я дръпна надолу в плитката вода, забивайки лицето й в калта. Секунда по-късно тя чу изстрел непосредствено над главата си и глух звук от куршум, удрящ дърво.

С отчаяни движения тя последва Пендъргаст, когато той запълзя през тинята и после се вмъкна зад едно кълбо от преплетени корени, издърпвайки я до себе си. Последваха още изстрели, този път отпред и отзад, разкъсвайки корените от две посоки.

— Това прикритие не е добро – задъхано прошепна Хейуърд.

— Не, не е. Не можем да останем тук — само въпрос на време е някой от тези куршуми да ни уцели.

— Но какво можем да направим?

— Аз ще поема стрелеца зад нас. Когато тръгна, искам да броите до деветдесет, да стреляте, да преброите още веднъж до деветдесет, после да стреляте отново. Не си давайте труд да се целите – шумът е, от което се нуждая. Погрижете се огънят от дулото да не се вижда… и после, чак тогава, след първите два импровизирани изстрела, стреляйте в прожектора. Тогава го атакувайте – и го убийте.

— Ясно.

Пендъргаст изчезна светкавично в блатото. В отговор се чу нов залп от изстрели.

Хейуърд преброи до деветдесет и след това, като държеше дулото на пушката ниско, стреля. Пушката изрева и ритна, изненадвайки я със звука, който отекна и се разпръсна над блатото. В отговор над главата й се посипа дъжд от куршуми и тя се зарови в тинята. Тогава чу ответния изстрел на Пендъргаст отляво. Стрелбата се отмести от нея. Лъчът на прожектора се залюля, но не се придвижи напред.

Тя преброи отново, натисна спусъка и втори тътен от тежкокалибрената пушка разцепи въздуха.

Преследвачът им стреля далеч от нея, но му беше отговорено с бърза поредица от Пендъргаст, този път от различно място. Светлината продължаваше да не мърда.

Хейуърд се обърна, сви се в калта и се прицели в прожектора. Плавно натисна спусъка, пушката изрева и светлината се пръсна в дъжд от искри.

Тя веднага се изправи и хукна с все сили през тежката засмукваща тиня към мястото, където до преди малко беше светлината. Чуваше Пендъргаст да стреля зад нея, притискайки втория стрелец.

Два куршума пронизаха гъсталака от папрати до нея и тя се втурна напред през жилавите стъбла, за да открие стрелеца, свит в една плоскодънна лодка. Той се обърна към нея изненадан и тя скочи във водата, като едновременно с това стреля срещу него. Мъжът стреля едновременно и тя усети остра болка в крака си, последвана от внезапна вкочанелост. Изпъшка и се опита да се изправи, но кракът й отказа да се движи.