Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 197

— Не мърдайте – произнесе Пендъргаст. – Дори мускул.

Тя изчака, заставяйки се да стои неподвижна, докато агентът пристъпи бавно към нея, после спря и се опита да запази равновесие върху купчината пушки на дъното на лодката. После ръката му се изстреля напред, сграбчи дебелата, извиваща се твар от раменете й, и я запрати далеч с всичка сила. Хейуърд се обърна и видя змията да прелита, гърчейки се, във въздуха, преди да цопне във водата отзад.

— Агкистродон писциворус – каза Пендъргаст мрачно. – Отровна блатна мокасина.

Кожата й изтръпна и противното усещане за хлъзгане отказваше да се махне. Тя си пое дълбоко дъх, потрепера и хвана пръта. Влязоха отново в канала и продължиха по-навътре в дивата растителност. Пендъргаст се огледа, после се върна към картите. Докато гребеше, Лора не преставаше да хвърля по едно око на клоните отгоре. Комари, жаби, змии – единственото нещо, на което още не беше попадала, беше алигатор.

— Може би трябва да слезем от лодката и да продължим нататък пеша – промърмори Пендъргаст. – Напред може да се появят препятствия. – Той се консултира с картата и отново се огледа.

Хейуърд си помисли за алигаторите. Пеша. Страхотно.

Тя заби пръта и даде нов тласък на лодката. Внезапно Пендъргаст се хвърли върху нея, хващайки я за кръста, и двамата се прекатуриха през планшира на лодката в черната вода. Тя се изправи под водата, твърде изненадана, за да се бори, краката й потъваха в тинята отдолу. Когато се оттласна и главата й се появи над повърхността, чу залп от изстрели.

Чу се металически звън, когато един куршум улучи двигателя и избухна пламък. Зън! Зън! Куршумите идваха от тъмнината от дясната й страна.

— Вземете оръжие – прошепна в ухото й Пендъргаст.

Тя хвана планшира и като изчака стрелбата да прекъсне, се надигна и грабна най-близкото оръжие – тежка пушка, – след което се смъкна обратно назад. Повторен залп разтърси лодката, няколко куршума удариха двигателя. Тънки езичета огън тръгнаха по дъното; явно горивната уредба беше улучена.

— Не отвръщайте на огъня! – прошепна Пендъргаст и я избута. – Идете от другата страна на лодката, насочете се към далечната страна на канала и се прикрийте.

Като отчасти плуваше, отчасти газеше през водата, тя държеше главата си колкото е възможно по-ниско. Горящата лодка избухна в пламъци зад тях, хвърляйки жълт блясък по водата. Чу се глуха експлозия и тя усети силната вълна от експлозията да я залива. Нощта изригна огнена топка от оранжево и черно. Последва серия от по-слаби експлозии от горящата купчина огнестрелни оръжия.

Внезапно наоколо полетяха куршуми, пръскайки вода във всички посоки.

— Забелязани сме – каза Пендъргаст бързо. – Потопете се и плувайте!

Хейуърд си пое дълбоко въздух, гмурна се под водата и с вдигната в едната ръка пушка започна да се изтласква напред към влажния мрак. Когато стъпалата й потъваха в тинята, тя усещаше твърди – а понякога и не толкова твърди – предмети, а от време на време и хлъзгавото изплъзване на риба. Опита се да не мисли за водните мокасини или за нутриите, както и за двайсетсантиметровите пиявици и всички останали твари, от които гъмжеше блатото. Можеше да чуе свистенето на куршуми, които дупчеха водата около нея. Дробовете й горяха. Тя се изправи, пое си въздух и се потопи отново.