Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 196

Пендъргаст насочи лъча към водата и пусна малко пръст от една чаша през борда, проверявайки течението.

— Километър и половина или дори по-малко – промърмори той, връщайки се обратно към картите.

Тя потопи пръта, натисна назад към кърмата, изтегли го нагоре, насочи го напред и го заби в тинестото дъно отново. Имаше чувството, че се дави в зеленикаво-черната джунгла, която ги заобикаляше.

— Какво ще правим, ако лагерът го няма?

Никакъв отговор. Луната се издигна по-високо и Хейуърд вдиша дълбокия, влажен, благоуханен въздух. В ухото й влезе един комар и забръмча яростно. Тя го смачка.

— Право напред е последният канал за теглене на трупи – каза Пендъргаст. – Отвъд него лежи последният разтег от блатото преди Спениш Айлънд.

Лодката заби нос в туфа изгнили водни зюмбюли, киселата миризма на растенията се издигаше от водата и ги обгръщаше.

— Угасете прожектора, моля, и включете само габаритите на носа – каза Пендъргаст. – Нали не искаме да ги алармираме за приближаването си?

Хейуърд изключи осветлението.

— Наистина ли мислите, че там има от „тях“?

— Напълно съм сигурен, че там има нещо. Защо положиха толкова усилия да ни спрат?

Когато очите й привикнаха, Хейуърд се изненада колко е светло в блатото под пълната луна. Напред между дънерите на дърветата можа да види ивица блестяща вода. След миг лодката се плъзна в канала, сега наполовина обрасъл с водна леща и зюмбюли. Клоните на кипарисите се сплитаха над главите им, оформяйки тунел.

Внезапно лодката спря. Хейуърд се наклони напред, използвайки пръта, за да се задържи устойчиво.

— Натъкнахме се на нещо под повърхността – каза Пендъргаст. – Може би корен или паднал клон. Вижте дали не можете да прокарате пръта около него.

Хейуърд се облегна с цялата си тежест върху пръта. Кърмата се завъртя, удряйки се силно в един кипарисов дънер. Водният съд потрепера и се залюля, после се освободи от препятствието. Когато Хейуърд се наведе, подготвяйки се да върне лодката отново в канала за теглене на трупи, тя видя нещо дълго, блестящо и черно да се смъква от клоните над главите им и да пада върху раменете й. То се плъзна по кожата на врата й, студено и сухо, и тя едва се сдържа да не извика от изненада и отвращение.