Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 8

— И тази ли ще хербаризираш?

Лозан щастливо се засмива.

— Не. В саксията е същото онова цвете, което ти показах тогава.

— Но то беше съвсем изсушено — възразявам.

— Именно. Беше. Това е силивряк — ендемит, който се среща само в Родопите. Може да изкара без капка вода до две години и половина и пак да се захване, щом го полееш. Затова го наричат и „безсмъртниче“. А знаеш ли кое е другото му име?

Смирено признавам незнанието си.

— „Орфеево цвете“. Ако искаш да научиш нещо за Орфей, попаднал си на вярното място. Мисля, че ще е най-добре да ти уредя среща с един приятел.

Изважда от джоба на работния си комбинезон очукан мобилен телефон и дълго търси нужния му номер.

— Атанасе, здравей — казва той, когато от другия край на линията най-после се обаждат. — Моят съсед иска да научи нещо за Орфей. Дали можеш да се видиш с него, ако утре дойдем в София?… Аха, звънни ми, щом пристигнеш… Разбира се, стига да е още тук, ще ти го доведа… Да, да, англичанина… Приятно прекарване.

Докато аз за кой ли път се чудя на лекотата, с която моите съседи искат заради мен услуги от своите приятели, Лозан очевидно се тормози от неуспеха си да ми помогне начаса.

— Атанас каза, че ще се върне следващата неделя — информира ме той на български, произнасяйки ясно всяка дума. — Ти кога заминаваш?

— Най-късно в четвъртък.

— Жалко — натъжава се той. — Той знае за Орфей повече от всеки гръцки професор и — най-важното — няма да ти пълни главата с измишльотини. В Гърция всичко, свързано с Орфей, е унищожено или фалшифицирано още преди две хилядолетия.

Не съм склонен да обръщам внимание на инсинуациите, които очевидно са част от културната борба и несъвместимост между два съседни народа. За да имате представа за какво става дума, е достатъчно да знаете, че късата дума „ne“ на български означава „не“, а на гръцки „да“. Тъй като не искам да разбере, че съм го слушал с половин ухо, задавам стандартния въпрос:

— Какво имаш предвид под „унищожено или фалшифицирано“?

Лозан се облакътява на масата, прилепя разперените пръсти на двете си ръце едни към други и започва с тих глас:

— Когато пристигат на Балканите, войнствените дорийци се сблъскват с една висока хилядолетна култура — тракийската. Бил ли си някога в Старосел?

Аз кимвам. Старосел е тракийският аналог на Стоунхендж. Преди двадесет и шест века загадъчните траки са построили тук голям храмов комплекс, сред който изпъква една царска гробница с мавзолей или храм. Огромна обла могила, заобиколена със стена от бели каменни блокове, между които не можеш да пъхнеш и острие на нож. В сърцето й се крие шестдесетфутова идеално кръгла камера с филигранна изработка на стените. Когато за пръв път влязох вътре, най-ранната европейска цивилизация сякаш ми проговори. Нищо чудно, че впоследствие се пристрастих към това място.

— Тогава разбираш какво имам предвид — казва той. — Нашествениците започват бързо да усвояват постиженията на тази култура — религия, богове, мистерии, изкуства, философия. В началото за гърците Орфей е не само гениален поет и музикант, но и богоравен духовен водач, лечител и философ. Сетне първоначалната им признателност отстъпва място на скритата омраза на неблагодарните ученици. И тъй като нито едно добро дело не остава ненаказано, само въпрос на време е било да се опитат да принизят своя учител. Те съсипват един от най-красивите и светли митове — за лечителя и музиканта, който с изкуството и знанията си възкресява своята любима Евридика. В по-късните произведения представят Орфей като слаб, истеричен и сломен от нещастието човек. Накрая — Лозан въздъхва и се обляга назад в знак, че е привършил лекцията — Диоген Лаерций го обявява за богохулник и лъжефилософ.