Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 10

Той спря пред прозореца и се загледа в надигащите се ту тук, ту там вълни на реката.

Смъртта на Малик отдалечаваше момента на триумфа. Дано поне да е с месеци, а не с години. Най-лошото беше, че според Парвез убийците не бяха оставили никакви следи.

По дяволите верният Парвез! По дяволите идиотските обичаи! Руснаците в лагера на прокълнатия остров обичаха да казват, че на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата.

Каландара плесна с ръце. Вратата се отвори и на прага застана един слуга.

— Да, господарю?

— Кажи на шофьора да запали джипа. Чакай. Кои охранители са дежурни днес?

— Големия и Малкия Фариз.

— Да ме чакат в джипа. Кажи и на Парвез. Искам и той да дойде.

— Слушам, господарю.

На вълка вратът му е дебел, защото… Ако желае да си върне ръкописите, ще се наложи да прекъсне току-що започнатия траур и да огледа всичко сам.

Убийците винаги оставят някакви следи.

С годините съм започнал да чувствам Лозан близък, ала в момента усещането ми за него е като за неочаквано възникнала заплаха. Тълкуването му заплашва да срути уж изчистената от груби противоречия идея за основите на западната цивилизация. Най-много ме смущава странната убеденост в истинността на думите му. Затова започвам моя анализ не с приведените доказателства и същността на казаното, а с начина, по който то е произнесено.

Като бивш учител Лозан вероятно е свръхчувствителен на тема „неблагодарни ученици“, но едва ли това е единствената причина за горчивината, която долавям в гласа му. Всъщност другите причини не ме интересуват. По-важното е незабавно да потърся няколко конкретни факта, за да мога по-късно да проверя истинността на думите му. И тъй като не се чувствам достатъчно подготвен, за да вляза в спор с него, се хващам за последните му думи.

— Мисля, че някога бях чел нещо от Диоген Лаерций, ала нямам спомен за подобна атака срещу Орфей.

Очите му проблясват.

— Вероятно си чел или си търсил нещо друго. Мисля, че трябва да погледнеш предговора му към „Животът на философите“. Съвсем в началото е.

Междувременно в ума ми се е появило ново обяснение — завист. Завистта към прочутия и възхваляван от всички съсед.

Проблемът на българите е, че тяхната история е също тъй дълга, като тази на гърците, но за беда през вековете почти всички писмени източници и артефакти са били унищожени. В резултат интелектуалната прослойка е разделена на лагери, които враждуват помежду си — най-вече по въпроса за техния общ произход. Единият лагер се хвали, че днешните българи произлизат от древните траки, а другият развява знамето на пристигналите от подножието на Памир прабългари. Освен това има и някаква мешавица от нихилисти и интернационалисти, която гравитира към панславянската идея.

— Вероятно гърците също биха могли да кажат едно-две неща в своя защита — подхвърлям аз с извинителна за един чужденец непохватност.

Той махва пренебрежително с ръка.

— О, можеш да се обзаложиш за това. Техният проблем не е в липсата на аргументи, а в прекалената готовност да ги произвеждат. Това ги е вкарало в капан, от който не могат да се измъкнат вече две и половина хилядолетия.