Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 57

В сравнение с брадфордския този изглежда аскетично суров и скучен. Онзи е на човека, този — на заемания от него пост. Единствената вещ, която носи отпечатъка на собственика си, е окачената на стената сабя. Изящната стоманена дантела на ефеса й би създавала усещане за парадна показност, ако явно получената в бой вдлъбнатина от лявата страна на острието не навяваше мисли за смъртоносна ефективност. Вероятно Ди не е единственият в рода си, който се отличава с подобни качества.

С две кратки „Не“-та и едно „Доскоро“ той приключва разговора и без да губи темпо, казва:

— Джон, легендите на целия екип са уточнени и всички необходими документи са готови. Датата на вашето заминаване зависи само от един физиологичен показател. Колко бързо ти расте брадата?

Въпросът не ме радва. Очевидно ролята на гладко обръснатия супер шпионин отново ще бъде запазена за някой друг. Тъй като не зная каква ще е желаната дължина на обрастването, предпазливо отговарям:

— Два дни, за да изглеждам приятно небрежен; седмица, за да заприличам на латиноамерикански партизанин; две седмици, за да вляза в образа на не особено богат афганистанец; месец — за талибан. Какъв точно желаете да бъда, сър?

Ди се обляга назад.

— За нас ти ще бъдеш най-важният член на екипа на професор Селин. За всички други — най-незабележимият. Казваш се Джалил Ахмад Нур и си пакистанец с британски паспорт. Легендата ти е съставена така, че да имаш максимална свобода на действията и да предизвикваш най-малко подозрения. Ти си шофьор на дилър на автомобилни резервни части, чието седалище е в Кабул, но той непрекъснато пътува по работа из цяла Средна Азия… Смущава ли те нещо, Джон?

— Кю е поставил своите надувни компютри в опаковки на твърде луксозна фирма за бельо, сър. Не мисля, че обикновен шофьор би си купувал нейните изделия с дузини. Предпочитам продукцията на някой не толкова известен производител.

Той придърпва към себе си настолния бележник-календар и записва две-три думи.

— Моля за извинение, Джон. Пропускът е и мой. Ще го оправим. Нещо друго?

— Не, сър.

Той продължава по навика си точно оттам, докъдето е стигнал:

— По препоръка на нашето посолство професор Селин го избра за гид, домакин и преводач на експедицията. Мисля, че се познавате от студентските години — Базъл Хензлоу. Имаш ли някакви въпроси?

Въпроси имам, но преди да си отворя устата, е добре да подредя спомените, свързани с някогашния ми състудент. Навремето Базъл се влюби в красива пакистанка — как ли й беше името? — и с това наруши много важна забрана. Едно от нещата, които първокурсникът в Брадфордския университет научава, е, че трябва Да бъдеш много предпазлив с пакистанките. Всички те имат неизвестен, но минимум двуцифрен брой братя и братовчеди, така че ако минеш известна граница, става почти невъзможно да дадеш заден ход…

Накратко казано, три месеца след началния остър пристъп на влюбеност Базъл се ожени, което предопредели обрата в бъдещата му кариера, защото той влезе във фамилния бизнес на своя тъст. Съмнявам се обаче, че с годините тъстът му е станал толкова известен, че да се ползва с препоръките на британското посолство в Кабул.