Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 5

Това вече ми изглежда по-смислено. И тъй като е изключено Ди да допусне правописна грешка, вместо F написвам двете съставящи звука букви — ORPHEYS. Останалото е просто като фасул — звуковата стойност на „You“ е „U“, откъдето следва, че окончателният вид на първата част от съобщението е ORPHEUS. Очевидно става дума за митичния музикант. Дали това е случайно попадение, или Ди знае, че живея в сърцето на древна Тракия?

Едва ли ще мога да си отговоря на този въпрос, без да разшифровам и второто съобщение.

„Pneumorrhagia sinistra. Your D. (Кръвоизлив в левия бял дроб. Твой/Твоя Ди.)

PSYD.“

Предполагаемата причина за смъртта на стария Рандолф оставя у мен същото впечатление за пълна безсмислица. Аз обаче съм сигурен, че бившият ми шеф не е устоял на изкушението да ми подскаже, че съобщението е изпратено лично от него. В такъв случай D не означава Диърдри, а собствения му инициал — Ди, и като го махна, свеждам четирите букви до нещо с прекалено много значения. Какво ли означава PSY — психо, психичен, психологичен? Тъй като здравият разум изисква между двата есемеса да има логическа връзка, най-вероятно ми се струва Ди да е имал предвид психическото въздействие на музиката на Орфей.

И така, моят шеф иска да се явя при него в Обединеното кралство заради нещо, което е свързано с въздействието на музиката на Орфей. Само че не незабавно, а чак в петък, 3 часа следобед. Целта му едва ли е била да ми осигури още няколко дни блажено бездействие в моето убежище. По-скоро е направил намек да се явя подготвен на срещата. И тъй като единственият ключ към предстоящата ми задача, с който разполагам, е името на Орфей, започвам да обмислям откъде да науча нещо повече за него. Нещо, което да не е известно дори на МИ6. За щастие съм на вярното място.

Това леко ме огорчава. Дали Ди си е спомнил за мен само защото по една случайност съм се оказал точно там, където трябва? Примирявам се с мисълта, че преди да потегля за срещата ни в петък, трябва да проуча всичко възможно за легендарния музикант и певец, и отново се съсредоточавам върху съобщенията.

Оказва се обаче, че няма върху какво толкова да се съсредоточавам — по-нататък нещата изглеждат съвсем очевидни. Ди ме призовава на служба в местната черква. Значи трябва да го търся не в онази лъскава грамада на „Воксхол Крос“, която изглежда като леко осъвременен вариант на декорите от филма „Метрополис“, а на едно доста по-тихо и неизвестно на чуждите разузнавания място. Това пък поставя въпроса с връщането ми в Обединеното кралство.

В света на разузнаването и контратероризма параноята е най-здравословният начин на живот. Затова автоматично отхвърлям възможността в четвъртък да хвана самолета на „Бритиш Еъруейз“ от София за Лондон и Манчестър и след четири часа и един скоч да сляза на родна земя.

Летищата на Обединеното кралство са същински магнит за доста хакери, някои от които със сигурност се издържат с пари от нефт или наркотици — дори ако те самите не го знаят. И за вашия верен Джон Кей е по-добре името му да не се появява в списъка на пристигащите пътници, а снимката му — на екраните на полицейските компютри.