Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 4

— И тая ли утрепа, бе Химик?

Първият безсилно повдигна рамене.

— Инфаркт. Умря.

Другият се вбеси.

— Това виждам и сам. Май трябва най-накрая да вържа теб на нейно място и да потърся някой, дето разбира повече от наркотици.

Не викаше. Говореше през зъби, а това бе лош знак. Химика усети реалността на заплахата и наистина се уплаши.

— Слушай, Джамал — започна агресивно той, но тонът му веднага стана отбранителен, — не съм виновен аз, че психиката им е слаба…

Той млъкна изведнъж, защото осъзна, че в паниката си се е натъкнал на чудесно извинение. Когато продължи отново, гласът му вече беше овладян и думите звучаха убедително:

— Първо на първо, аз не използвам наркотици. Второ, целта на Каландара е да променя мислите на здрави хора чрез комбинация от психоактивни съставки и музика. Аз съм съобразил съставките и дозировката с това изискване. И трето, Каландара каза здрави хора, така че дозировката е пригодена за здрави и съпротивляващи се хора. Какво да правя, като ми карате болни отрепки, които сутрин нямат воля да станат, камо ли да се съпротивляват? Докарайте ми здрав и силен мъж, не някой болен просяк.

Джамал се опита да измисли контрадовод, но не успя и гневът му се спихна.

— Ще съобщя на Парвез за твоето желание. Той утре ще пристигне в Кабул — каза той по-меко и тръгна към вратата. На прага се обърна и разтегли устни в подигравателна усмивка. — Химик, помни, че за последен път ти правя услуга.

Гласът му прозвуча като кикот на хиена.

Влизам вкъщи почти тичешком, защото междувременно получавам втори есемес. Това може да означава само едно — някъде става нещо, което изисква спешната ми намеса. Със сестра ми Диърдри си разменяме поздравления само за Коледа и рождените дни и тя дори не знае, че на нейно име се води СИМ карта с този номер. Логистичният отдел на МИ6 плаща всички телефонни сметки навреме и мобилният оператор няма никаква причина да я безпокои.

Сядам на бюрото и преписвам дума по дума съобщенията. Днес е неделя, значи трябва да извадя първите букви на първата и втората дума от всяко изречение. Според уговорката ни с Ди, моя бивш шеф, по този начин ще получа онази кодова дума или фраза, която придава скрит смисъл на цялото съобщение. Нещо като първо равнище на защита срещу съперничещи разузнавания и потенциални врагове.

Първото съобщение гласи:

„Old Bandolf died. Phoned Edna too. You should come for the service — 3 p.m. Friday, local church. (Старият Рандолф умря. Обадих се и на Една. Трябва да дойдеш на службата — петък, 3 следобед, в местната черква.)

ORPEYS.“

Ди май се е поувлякъл със защитата, защото ORPEYS не ми говори нищо. А може би е включил допълнителен кодиращ елемент, за да стимулира мисловните ми способности. Вероятно смята, че са закърнели от дългото бездействие. Усещам, че се усмихвам сам на себе си или по-скоро на предусещането си за предизвикателство. Какви ли уловки е измислил?

Колкото и да е необичайно за човек с тънко чувство за хумор, Ди обича каламбурите, следователно първото равнище на загадката е най-вероятно фонетично. С „Old“ и „Randolf“ всичко е наред, но ако от „Phoned“ извлечем звуковата стойност на първите две букви, ще получим ORFEYS.