Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 43

Това съвпада с класическия модел на поведение на военните. За да запазят монопол над дадена идея, те я засекретяват. Другата възможна реакция — да проведат дезинформационна кампания — често придобива карикатурни очертания. Причината е, че всяка добре изградена командна верига се стреми да сведе до минимум хазартния елемент, а това означава, че до висшите постове рядко стигат добри блъфьори.

Така например, когато парапсихологичните изследвания на Кремъл възбудили интереса на американците, съветските ръководители решили да отклонят вниманието им от горещата тема и четирима московски академици публикували разгромна статия срещу новата наука. За подсилване на ефекта арестували един от водещите учени и по стар съветски обичай го изпратили за назидание в психиатрична болница. Замисълът бил да създадат у западните наблюдатели впечатлението, че Кремъл смята парапсихологията за безперспективна. Ефектът от тази дезинформационна кампания обаче бил нулев, защото скоро се разбрало, че за четири години Съветите са увеличили шест пъти бюджета на останалите парапсихолози.

В бележника пси-изследванията бяха разделени на три групи психо-шпионаж, разпит, контрол над съзнанието — и включваха биохимично пренасяне на информация, електронно стимулиране на мозъка, разширяване на възприятията, локализиране на съзнанието извън тялото, виждане на разстояние, сканиране по координати, радио хипнотичен междумозъчен контрол, серум на истината, хипноза, лишаване от сетивни възприятия, телепатично управление на сънищата, изтриване на паметта, промиване на мозъци, имплантиране на нови личности.

Навремето най-близо до внедряване в обичайната практика изглеждаха експериментите, свързани с добиването на недостъпна за обичайните сетива информация — например четене на страници от затворена книга или разпознаване на съдържанието на заключена кутия. Друго обещаващо направление бяха изследванията на мозъчната активност и езика на тялото при лъжа. В сравнение с тях различните серуми на истината и класическите методи с причиняване на болка и използване на физиологични реакции изглеждаха комично примитивни. Само че и двете направления май нямат никакви допирни точки с предмета на досегашния ни разговор.

Остава да проверя третото.

— Сър, едва ли музиката на Орфей може да се свърже с пси-шпионирането или техниките за разпит. И все пак вие ме извикахте по спешност. Има ли нещо ново в контрола над съзнанието, което трябва да зная?

— Харесва ми как стесняваш кръга, Джон — Ди подкрепя думите си със скъперническа усмивка. — Помниш ли, че когато самолетът на полския президент Качински се разби край летището в Смоленск, Русия, една от хипотезите беше за грешка на пилота, а друга изкарваше виновен самия президент, защото бил поискал да кацнат на всяка цена?

— Да, сър — отговарям убедено. Някои от коментарите, които тогава чух в Баня, бяха толкова категорични и цветисти, че никога няма да ги забравя.

— Какво е общото между тези твърдения? — сивите очи се присвиват изпитателно.

— На пръв поглед общото е, че и двете оневиняват руснаците. Всъщност… — отвръщам бавно аз, за да спечеля време да обмисля как да продължа. Ако приемем, че катастрофата е била в резултат от външна намеса, отговорът трябва да се дири в друга плоскост: не „Кой е виновен?“, а „Как са го направили?“ — Всъщност и двете хипотези предполагат, че някой в самолета е бил мишена на хипнотичен подтик към необмислени действия.