Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 42

Интерлюдия

Някъде в Европа

„До Върховния съвет в…

Братя,

Получих информация, че при нощна операция на британските секретни служби в Афганистан са били иззети древни пергаменти. Ако попаднат в ръцете на профаните, знанието, което е закодирано в тях, може да доведе до нови преследвания срещу Свободните зидари и големи спънки пред Великите цели за добродетелност, справедливост и хармония в обществото.

Оскъдните данни, с които разполагаме, подсказват, че въпросната кодирана информация вероятно е свързана с достигането на предсказания още от Майстор Хирам Абиф кръстопът. Човешкото общество е извървяло докрай пътя, по който — за добро или зло — е тръгнало преди много векове, и скоро ще поеме безвъзвратно нагоре или надолу, към нравственост или към агресивна диващина, към небесна духовност или към примитивен, наказуем от Бога упадък и пропадане в преизподнята.

Ergo, необходимо е да впрегнем всички сили, за да получим достъп до тази информация, както и да предприемем необходимите действия, за да предотвратим попадането на нова информация от същия тип и/или източник в ръцете на бездуховни профани. Ето защо моля да поставите в известност онези братя, които могат да следят действията на висшите изпълнители в съответните организации.

Бр.С.М.

Суверенен Върховен Командир“

За световния военен елит психотронните, или пси-оръжията, са отново и отново завръщащ се кошмар. Основният им недостатък е, че са по-малко зрелищни от благословените от традицията лазерни, стелт, тектонични, безпилотни, ядрени, подводни, климатични и космически хай-тек играчки за хората с най-широките пагони. Финансирането на пси-оръжията е трудно, успехът при разработването — повече от съмнителен, а надеждността им далеч не доближава стоте процента.

И все пак нито една от първата дузина военни сили в света не би си позволила да ги пренебрегне.

Пси-оръжията са вятърните мелници, с които се борят донкихотовците на съвременния шпионаж. Зная това от личен опит.

Когато ми съобщиха, че баща ми е загинал при тайна мисия, за пръв път влязох в неговия кабинет. В едно чекмедже на писалището открих бележник. В него бяха събрани данни за пси-изследванията, провеждани от военните лаборатории на водещите държави: вид на изследването, код на съответната програма, първа и последна публикация по темата, резултати — ако има такива.

Пред записаното в бележника деветте кръга на Дантевия ад изглеждаха като разходка в увеселителен парк. Дотогава мислех, че пси-оръжията са плашила, които военните започват да размахват, щом стане дума за приемането на новия бюджет.

Баща ми обаче беше открил една повтаряща се схема: с времето „плашилата“ едно по едно изчезват от страниците на специализираните издания и жълтия печат, за да се превърнат в табу. В продължение на година–две някоя идея придобива все по-реални очертания и точно когато очакваш да изгрее на научния небосклон, тя потъва в забвение. Вместо ослепителна свръхнова се появява черна дупка, която започва да поглъща всяка информация за себе си.