Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 45

— Ще трябва да се запозная с всичката налична информация още сега.

— Ще я получиш, Джон. Заедно с една много солидна легенда, картбланш да действаш както намериш за добре и две-три технически новости.

— Каква е точно задачата, сър?

— Как би я формулирал ти, ако беше на мое място?

Предизвикателството сам да определя рамките на своята мисия изважда наяве някои качества, които винаги са ме възхищавали у другите: склонността да рискуваш и желанието да откриеш пределите на своите възможности. Това, разбира се, е за сметка на гласа на благоразумието. Не ме възпира дори вторият съвет, който получих от баща си в деня преди да замине на последната си мисия.

„Джон — каза той, — ако искаш да постигнеш нещо, не се опитвай да изкорениш всичките си недостатъци, защото това не е нищо друго, освен прахосване на енергия. Научи се как да се възползваш от тях. И знай, че ако успееш, в най-голям твой враг ще се превърнат собствените ти достойнства. За да не те погубят, научи се да ги обуздаваш.“

Ако съдя от думите, които ми идват на езика, май не се справям особено добре с обуздаването.

— Сър, ако бях на ваше място, преди всичко щях да поискам от своя агент да открие съществува ли такова психотронно оръжие, или не. Ако то съществува, да стигне пръв до другите пергаменти — стига те да са оцелели. Ако някой е стигнал до тях преди него, да установи кой е той и какво е успял да разчете в тях. На второ място, щях да искам намерените текстове да бъдат разшифровани, за да разберем с какво всъщност си имаме работа. И последно, но не най-маловажно — да разбере кой е отвлякъл О’Флехърти. Не само защото дължим това на командира, но и защото похитителят и човекът, организирал изнасянето на пергаментите от Афганистан, вероятно са един и същ човек.

Зениците на Ди като че ли се разширяват.

— Джон, програмата ти е твърде амбициозна. Предпочитам да оставиш втората и третата част да ги изпълни някой друг за сметка на един пункт, който липсва в първата.

— Кой е той, сър?

— Не бих желал да загубя най-ценния си агент заради някакво древно оръжие, което може да се окаже пълна фикция. Държа след два месеца да те видя отново тук. На всяка цена. Ясен ли съм?

— Да, сър.

Свеждам очи, за да не забележи радостната ми възбуда. Работата е там, че ми хрумва кой би могъл да се справи с единствената част от мисията, която не е по силите ми — разшифроването на древния запис. А това несъмнено е знак, че засега нещата се подреждат в моя полза — нищо, че същинското действие още не е започнало. Един от онези знаци, за които баща ми спомена тогава.

„И последно, винаги се оглеждай за знаците, които боговете ни изпращат. Хората са склонни да ги пренебрегват от гордост и от страх да не би да проявят суеверие. Само че гордостта е смъртен грях, а способността да забелязваш и обръщаш внимание на повече неща няма нищо общо със суеверието. И помни, че това не е нещо, което другите трябва да знаят за теб.“