Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 40
Джон Кей
Ди оглежда критично лулата си и добавя:
— Тогава тази перспектива ми се видя толкова неприятна, че аз зарязах историята и се посветих на литературата. Но ненапразно водещият мотив във високата трагедия на древните е, че, опитвайки се да избяга от съдбата си, човек неволно спомага за нейното осъществяване. Сега имам работа, която изисква да се съмнявам във всяко сведение, всеки ред и всяка дума. Ако съм спечелил нещо, то е, че не ми се налага да се съобразявам с общоприетото мнение и нямам никакво намерение да ставам заложник на собствените си пристрастия.
Той някак долавя, че тази сентенция ми е позната, защото не превежда, че Платон му е мил, но истината му е по-мила. Вместо това многозначително поглежда стенния часовник, чийто гонг в този момент отброява шест часа. За късмет, по време на лиричното му отклонение съм успял да отделя зърното от плявата.
— Бих обърнал внимание на два момента в превода — започвам. — Първо, че текстът предполага много близка връзка между троянци и траки… — и млъквам, защото той леко повдига длан.
— Пояснявам — казва Ди. — Не става дума за връзка, а за родство. Повечето учени смятат, че троянците са били траки или, по-точно казано, едно от многобройните тракийски племена. Троянската война, естествено, се е водила не заради Елена, а по военно-икономически причини, но това е друга тема. Кой е вторият?
— Вторият е свързан с Орфеевата лира, която Одисей открадва от палатката на цар Резус. За пръв път срещам такава метафора. Тя приравнява музикален инструмент към живо същество, което има сърце. И едновременно с това Одисей очевидно я смята за толкова опасно оръжие, че решава да я разруши… или, може би, да я убие. Което пък предполага, че Орфеевата лира в известен смисъл му е неподвластна, тъй като иначе сигурно би опитал сам да я използва.
Тук свивам рамене — безпомощно, защото затъвам в тресавище от догадки.
В отговор Ди бръква в чекмеджето отдясно.
— Това е копие на последния лист от оригинала. Не е преведен, защото египтолозите твърдят, че преводът е напълно лишен от смисъл.
Както предишните три и този лист е запълнен почти от край до край с пиктограми. Само че за разлика от другите, където рядко можеш да забележиш два повтарящи се знака, тук има не повече от петнадесет различни. Повечето са големи, но има четири-пет, които навсякъде са изписани почти два пъти по-дребни от другите и са прилепени към тях като долни индекси.
