Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 39

Над Троя се сипваше кървава зора.

Оставям превода на бюрото и едно по едно разглеждам трите фотокопия от пиктограмите. Някой услужливо ги е номерирал на ръка, като е оградил цифрите с кръгчета. Изпълнен съм със съмнения, които се задълбочават от липсата на класическо хуманитарно образование и на познания за древноегипетската писменост. После атакувам проблемите, като започвам от най-маловажния.

— Виждам, че част от превода е в мерена реч, но нищо в оригиналите — поне графично — не предполага стихотворна форма.

Ди кимва.

— В началото преводачът се е престарал. Опитал се е да наподоби класическите преводи на Омир.

— Съжалявам, сър, но имам проблем точно с класическите преводи. Вероятно съм ги чел доста небрежно, но ми се струва, че този текст не отговаря на…

— Не отговаря — прекъсва ме нетърпеливо Ди. — В Илиадата Одисей и Диомед не крадат Орфеевата лира и не наливат отрова във виното на тракийския цар, а избиват неговите воини, докато те спят.

— С други думи, манускриптът е по-късна интерпретация или пародия на оригиналното произведение.

— Именно там е проблемът. Според специалистите стиловите и графичните особености на този текст говорят, че той е по-стар от Омировия. Така че ако говорим за творческо заимстване на сюжети и литературното им обработване за постигане на внушения и цели, различни от внушенията и целите на оригинала, то е в обратната посока. Колкото и да е изненадващо, изглежда Омир е ползвал по-ранните източници по същия начин като Шекспир — придавайки им нов смисъл и литературен блясък.

Спокойствието, с което Ди поставя на една плоскост Шекспир и Омир е тъй поразяващо, че неволно разтварям очи. Както се полага на потомък на Бен Джонсън той не е във възторг от великия бард, докато Омир оглавява списъка на древногръцките му любимци. Каква е била причината консервативният Ди да промени своите пристрастия?

— Човек не бива да отрича фактите, които сами му се навират в очите — казва той, с което потвърждава слуховете, че когато пожелае, може да прочете мислите ти.

— В началото на шестдесетте, когато бях студент първокурсник в „Тринити колидж“, имах щастието да слушам Тривелиънските лекции на един от най-добрите английски историци. Той каза нещо, което ме накара да преосмисля интересите си. Цитирам по памет: „Историкът улавя онзи вид факти, които иска да улови. Това означава, че преди да изследваш поднесените от него факти, трябва да изследваш самия историк.“

Тъй като професорът беше стар приятел на баща ми, след лекцията успях да си уредя среща с него. Исках да се посветя на древногръцката история, а от неговите думи излизаше, че картината, която имаме за Гърция през V в. пр.Хр., е непълна, защото е била създадена от малка група заинтересовани атински граждани. Мислех, че ще се занимавам с наука, а тезата на професора за недостоверността на писмените източници дълбоко ме смути. Той веднага разбра проблема ми.

— Скъпо момче — каза професорът, — пред голяма аудитория си длъжен много точно да подбираш думите си и да избягваш крайните съждения, които не можеш да защитиш с необорими факти, така че в лекцията се постарах максимално да смекча нещата. Историята на древна Елада е не просто непълна, а невярна и манипулирана. И то не защото от незапомнени времена царете и военачалниците са осмивали околните народи и са омаловажавали техните постижения, за да надъхат преди битка собствените си поданици и войници. Това е обикновена ксенофобия и тя е също така естествено явление като дъжда или смяната на годишните сезони. Обаче заедно с политиката в Атина се ражда и политическата пропаганда. Ако ти не желаеш да бъдеш непрекъснато манипулиран от вече мъртви автори и техните епигони, огледай се за друго поприще.