Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 2

Командирът се приведе и издърпа от юмрука на единия неголяма платнена торба, в която нещо изтрака. Беше заинтригуван да види каква е била причината да отнемат живота на петимата непознати и да рискуват своя.

Остана разочарован. Очилата за нощно виждане се оказаха безполезни, въпреки че зеленикавото изображение беше кристално ясно. Ъгловатите пиктограми на плочката, която държеше между палеца и показалеца си, не му говореха нищо.

Глава 2

Съобщението

5 август

Долината на тракийските царе, България

Единствената джанка в моя заден двор сякаш предчувства какво ще се случи и следи настръхнало мен и Лозан. Той вероятно долавя тревогата на дръвчето, защото докато сравнява на око дебелината на калема и избраната от него клонка, започва да му говори успокояващо. Аз пък не отделям поглед от тънките нервни пръсти, които нежно прихващат клонката и доближават острието на овощарското ножче към нея.

И в този миг мобилният ми телефон измяуква с гласа на моя стар котарак Макси — сигнал, който не съм чувал, откакто правих началната настройка. Усещането, че на хоризонта се задава черен облак, се засилва, когато виждам от кого е есемесът. Този номер се води на сестра ми Диърдри. Отварям съобщението.

— Джон, неприятности ли имаш? — пита съчувствено Лозан. Местните жители ти се виждат като най-безцеремонните и груби натрапници в света, докато не разбереш, че наистина са загрижени.

— Не — лъжа аз, — но сестра ми пише, че трябва да се върна в Лондон. — Изглежда, че редакторът на едно списание, за което съм работил, иска да ми възложи интересно разследване.

Лицето му се озарява от съпричастна усмивка. Лозан е мой съсед и пенсиониран учител по история. Допълва мизерната си пенсия, като ми дава уроци по български, а същевременно ме запознава с премъдростите на градинарството. Идеалният събеседник за един бивш агент от Тайните служби на Нейно Величество, който се е оттеглил от служба в това прелестно и спокойно място. Уви, вече не е толкова спокойно, защото току-що получих неразбираемо съобщение.

В моя занаят „неразбираемо“ е синоним на „смъртно опасно“. Особено за човек с произнесена от талибански молла смъртна присъда.

Тук, в Долината на тракийските царе, животът е като течението на голяма река непосредствено преди тя да се влее в океана — пълноводен, спокоен и предвидим. Няколко години му се наслаждавах с пълна мяра. Сега към предвкусването на рязката промяна се добавя осъзнаването на един парадоксален факт: толкова съм доволен, загдето пак се връщам в голямата игра, че комай завиждам сам на себе си.

В ума ми изплава ясен спомен — без образ, само думи, изречени от звучния глас на баща ми. Един от фантастичните му три съвета — преди да замине на онази последна мисия, от която не се завърна: „Не се страхувай да рискуваш, момчето ми, защото рискът е законът на живота. Рискувай винаги и ще спечелиш.“