Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 35

Не, в никакъв случай не долавям неприязън, а по-скоро чувство за културно превъзходство, макар да има още нещо — отчитам на ум резултата от експеримента. После споделям шока си от онова, което видях в Гърция край паметника на Леонид, и млъквам.

Вече не мога да отлагам сблъсъка с поклонника на древногръцката култура, но трябва да се опитам да му поднеса най-неприятната вест в по-мека форма. Проблемът е, че не мога да измисля тая мека форма. Купищата създадени по-късно изображения, които открих в Интернет — от захаросания „Леонид при Термопилите“ на Жак-Луи Давид до комиксовите скали на филма „300“, — не ми помагат. Целта на авторите им сякаш е била да допринесат за заблудата, като подменят не само историята, но и географията.

За щастие Ди ме улеснява.

— Провери ли каква част от залива е запълнила тази река?

Връщам се мислено към публикуваните в „Гугъл“ спътникови снимки, на които днешните потомци на Херодот старателно са очертали предполагаемата брегова ивица по онова време.

— Поне шест квадратни мили.

За пръв път виждам веждите на Ди не просто да потрепнат, а да се изкачат почти до средата на челото.

— И ти си сигурен, че тя не се казва нито „Нил“, нито „Амазонка“?

Докато отговарям, устните ми неудържимо се разтягат в усмивка. В резултат името прозвучава като изпръхтяване:

— Сперхей — и пояснявам, вече овладял гласа си. — Планинска рекичка, която няма и трийсет мили от извора до устието.

— Планинска рекичка… — повтаря той, като обръща очи нагоре. — Значи едва ли може да смъкне до морето нещо повече от две кофи камъни?

Като за човек, който не е инженер, преценката му е изключително добра, но не го казвам, а само кимвам.

— Добре. Мисля, че си изяснил въпроса с теснината, наносите и реката. Браво и на Херодот. Същински фокусник. Направил е толкова ловък пас, че две и половина хилядолетия никой не го е забелязал. Моля те, продължавай.

— Вечерта реших да проверя какво в действителност е писал за Термопилите бащата на историята…

Ди изсумтява силно, при което пуска през ноздрите си две струи дим като разярен дракон.

— Бащата на историята… — провлечено изговаря той и дръпва дълбоко от лулата. Подигравка ли долових в гласа му, или нещо близко до презрение? Още две струи дим. — Баща на историята го е нарекъл Марк Тулий Цицерон, който е живял шест века по-късно. Съвременниците на Херодот открито са го обвинявали в лъжи и съчинителство заради парите на атиняните. Какво друго е излъгал за Термопилите?

Челюстта ми увисва с такава скорост, че едва успявам да задържа устата си затворена. Какво ли се е случило, та Ди реагира така остро? В следващия момент усещам как от раменете ми се свлича тежък товар — необходимостта да му поднасям истината на хапки и гарнирана с тлъст сос от хвалби по адрес на древните елини.

— Той твърди, че заедно с тристате спартанци на Леонид гръцката войска е наброявала около шест хиляди души. А само воините на персийския цар Ксеркс били… — за всеки случай поглеждам в бележника си — 2 641 610. Още толкова били хората от обслужващия персонал, така че Ксеркс бил довел от Персия 5 283 220 души.