Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 34

Качеството на мисълта — гласи първото основно положение в неговия катехизис — зависи от богатството на речника и бързината на асоциативното мислене, които пък са пряк резултат от качеството и броя на прочетените книги. Оттук следва и никога неизричаното, но прозиращо зад всички изказвания и действия на Ди убеждение, че на върха на хранителната пирамида в шпионския свят се намира високообразованият английски джентълмен — преди всичко заради културното превъзходство, което неговите предци са трупали с векове. Приятелските разузнавания могат да копират колкото си щат всички похвати, техники и структури на британското, ала иманентно остават на по-ниско еволюционно стъпало. Амин.

Ди улавя погледа ми.

— Ще ти дам и превода, но първо ми кажи дали научи нещо повече за Орфей през тези дни.

Предавам с подробности разговора със съседа ми от Баня. Когато стигам до телефонната консултация на Лозан с неговия приятел професор, Ди ме спира.

— И казваш, че професорът е отговорил на мига?

— Не долових и секунда забавяне.

— Този човек би ни свършил добра работа. Знаеш ли къде бихме могли да го открием?

— Моят съсед каза, че той ще се върне в неделя.

Той прави физиономия, която не съм очаквал да видя другаде, освен на зъболекарския стол.

— Моля?

— Вдругиден — пояснявам с известно недоумение.

Ди ме изглежда мрачно.

— Джон, ти да не би там да си бил на диета от американски вестници? Не стига, че говориш с акцент и непрекъснато правиш разни дребни грешки — най-вече с предлозите, но това надминава…

Разбирам, че грешката, която е предизвикала неговото недоволство, е буквалният превод на Лозановите думи, и бързам да се коригирам:

— Той каза, че професорът щял да се върне в неделя.

Това като че ли успокоява Ди и той добавя почти без раздразнение:

— Тези хора нямат ли съгласуване на времената? — а сетне се връща към разказа ми. — Предполагам, че си направил справка както у Диодор Сицилийски, така и у Диоген Лаерций.

Потвърждавам и понеже умът ми все още работи в режим „Свободни асоциации“, се впускам в малка интерпретация:

— Не ми се вярва, че Диоген Лаерций е бил толкова религиозен, защото поне два века преди него писателите започнали откровено да се подиграват с гръцките и римските богове. По-вероятно е да е съзнавал, че в тезата му има нещо недостойно, и се е постарал да го прикрие зад високопарни думи и демонстративна почит към боговете. Ако живееше днес, сигурно щеше да развее знамето на политическата коректност… — тук се сещам за една нападка на Ди, която преди десет години би била немислима, и решавам мимоходом да опипам почвата — като нашите братовчеди отвъд Атлантика. Преди време четох, че се канели да преработят из основи текста на „Том Сойер“ и „Хъкълбери Фин“, за да отстранят всички политически некоректни и грозни думи като „линчуване“, „негър“ и „индианец“.

Ди изкривява устни.

— Вероятно си въобразяват, че в тяхната литература от XIX век има прекалено много добри писатели, и затова са решили да се отърват от най-добрия. Моля те, остави Марк Твен и се върни към Орфей.