Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 21

Като изключим постоянното усещане за недояждане и глад, с което скоро се примирих — вероятно омаломощен от редовните духовни практики, — манастирът ми се видя като късче от рая. Прекрасно езеро, пълно с необезпокоявани от никого риби (за будистите там убийството на животно е тежък грях), покрай което извива красива алея с пейки за медитация (два пъти по два часа дневно), свеж планински въздух (доста хладен между 3 и 5 сутринта) и издигнато на колове бунгало със собствена веранда.

От пръв поглед се влюбих във верандата и три утрини посрещах там изгрева на слънцето, докато произнасях като мантра името на манастира. На четвъртата разбрах, че не съм единственият слънцепоклонник. Между бамбуковите пръти на пода видях двуметрова змия.

Някое време се чудих дали е по-красива, или по-смъртоносна, а сетне отидох при игумена на манастира. Той внимателно изслуша описанието на змията.

— Какъв щастливец си ти! — рече той и чак притвори очи, за да изрази завистта си. — Сега всеки ден ще можеш да медитираш върху смъртта.

Нямаше смисъл да му обяснявам, че в Афганистан шест месеца съм медитирал непрекъснато на тази тема. Отидох в бунгалото и за пет минути си събрах багажа. Исках да живея в държава, която да е по-близо до Англия, да има по-малко отровни змии и имената да са по-къси.

Това беше една от причините — след като получих още две мисии от Ди и едно неочаквано наследство от втория братовчед на баща ми — да се оттегля от работа и да се заселя в Баня.

Докато през ума ми преминава цялата тази история, Ди се справя с разочарованието си и невъзмутимо продължава:

— Джон, призовах те, защото някои събития подсказват, че става нещо странно. Не можем да използваме обичайните канали, а съм убеден, че ще направим груба грешка, ако не се намесим.

Подготвил се е, и още как. Успя да ме заинтригува, преди дори да е започнал. Сега дръпва от лулата и с наслаждение пуска тънка струйка дим към тавана. Според мен това е добре изчислена пауза, за да увеличи напрежението.

— Ще ти изложа всички известни факти по случая, така да се каже, отвън навътре, защото ако тръгна от най-същественото — по начина, по който аз го виждам, може би ще блокираш като всички нас. И ще те моля да реагираш на онова, което чуваш, незабавно и с всяка идея, която ти хрумне. Не се колебай да ме прекъсваш колкото и странни да ти се виждат твоите асоциации.

Ди явно се опитва да ме мотивира, като ми предлага нов вариант на една отдавнашна игра помежду ни. Това ми се вижда странно. Той би следвало да знае, че чука на отворена врата.